
– Дни преди нападението на Русия над Украйна бившият военен министър Велизар Шаламанов описа така състоянието на българската армия: „Числеността на армията продължава да е 37 000, но непопълнена. Техниката е стара и зависимостта от Русия се увеличава, вместо да намалява. Не се използват механизмите на многонационални сили, които в рамките на отбранителното планиране на НАТО позволяват да се компенсират тези недостатъци и финансовият ресурс да се насочи към решителна модернизация.“ Каква е вашата оценка за състоянието на армията и техниката?
– Оценката ми се основава на публична информация. От 2-3 години се алармира, че в технологично отношение Българската армия изостава с повече от 10 г. в сравнение с армиите в останалите източноевропейски държави. Разполагаме основно със съветска техника и такава, произведена в Народна република България. За да се извърши промяна, ще са ни необходими няколко години, и то ако започнем сега, и около 12 млрд. лв. – не говоря за тотално превъоръжаване.
В армията има сериозен недостиг от 5000 професионални войници. Като щат армията е достатъчна. Увеличението на щата няма да реши никакъв проблем в момента. Проблемът не е в щата, а в това да бъдат привлечени достатъчно хора. Основният проблем е превъоръжаването. От Украйна се вижда, че технологиите са водещи в съвременната война. В технологично отношение Българската армия е след украинската.
– В момента в Украйна раздават оръжие на всеки с украински паспорт. Ако не дай си Боже, стигнем до мобилизация у нас, кой ще получи оръжие?
– В Украйна има въоръжени сили, резерв (хора на договор), национална гвардия, но имат и наборници. Имат и предварителни структури, и доброволци, които се активираха за това, че руските войски стигнаха до Киев още първия ден.
В България няма наборна служба от 2008 г. Имаме резервисти към въоръжените сили (които са сключили договор с Българската армия) – те са неколкостотин души към момента. Продължават да се води отчет на хора, които са имали служба някога. При сегашната система не може бързо да увеличим състава на армията. Трябва да се замислим за система, която да позволи подготовката на по-широк кръг граждани, които в кризисна ситуация не само да са обучени, но и бързо да бъдат организирани.
– 18 г. сме член на НАТО, а казвате, че въоръжението ни е зависимо от руския военнопромишлен комплекс.
– Армията ни е въоръжена не с руско, а със съветско оръжие – отпреди 1991 г. Зависимостта от Русия е най-вече по отношение на авиационното оборудване и противовъздушните комплекси (б. р. за ремонт на МИГ-овете в проектобюджет 2022 бяха предвидени за 126 млн. лв.). Дълги години не бяха предприети мерки да се прекъсне тази зависимост и в момента поддръжката на българското оборудване с руско участие е напълно невъзможно.
– НАТО засили присъствието си в Румъния, в балтийските страни и в Полша, а България превантивно отказа такова разполагане на наша територия. Защо, след като е ясно, че нямаме възможност да реагираме със собствени сили?
– Заради вътрешнополитически причини и зависимости. Хора, които тотално се провалиха в прогнозите си какво ще се случи, настояват да останем встрани и неутрални. Те твърдяха, че Източна Европа е разпределена, че става дума за маневри, че руснаците се изтеглят, че Украйна рухва за един ден. Погледнете 6 месеца назад и ще видите, че тези хора във всеки момент са повтаряли руската позиция. Защо България трябва да приема руската позиция, след като сме суверенна държава?
– Много хора, вкл. политици, вярват, че трябва „да се снишим“ и да не се набиваме в очите на руснаците – да не пращаме оръжие на украинците, да се ограничим до дрехи, храни и др. Идеята е, че така ще сме в безопасност – руснаците имат някакъв сантимент към нас, за мнозина българи те си остават „братушки“.
– Според мен „снишаването“ е оправдание за бездействие и пасивна подкрепа на руската позиция. А по повод на специалните отношения – Русия и Украйна имаха също такива специални отношения: културни и исторически, но това не попречи на руската инвазия.
– „Докато съм вицепремиер и министър на икономиката няма да допусна износ на българско оръжие за Украйна“, каза Корнелия Нинова, разтревожена от отказаните полети и руски туристи, което ще се отрази на туризма. На 200 км от нас има война, а ние се тревожим как ще мине туристическият сезон…
– Това е тотална неадекватност. Позицията на Нинова е насочена към собствените й избиратели, за които е важно да запазят отношенията си с Русия на Путин. Ако продаваме оръжие на друга страна, никой от тях няма да възрази. На фона на ситуацията, която се развива пред очите ни, това с туризма са дребни сметки.
– Мерките, които предприема светът срещу Русия – санкции, затваряне на въздушното пространство, отпуснати милиони за въоръжаване на Украйна и др., няма ли да принудят Путин да премине към отчаяни действия? Той вече подписа заповед за привеждане на ядрените оръжия на страната в специален режим.
– Путин шантажира с ядреното оръжие. Един от рупорите на пропагандата в Русия – водещ на RT1, тези дни каза: „Ако Русия я няма, какво значение има светът.“ Навсякъде, където има някакъв разум, се разбира, че никой няма намерение да застрашава териториално Русия. Това е абсурд. Западът няма нищо против да развива търговски отношения с Русия – това е от полза за двете страни. Но няма как това да се случи, когато от руска страна всеки бизнес – като газовите доставки, се разглежда като политическо оръжие.
В момента главната преграда пред ескалацията на войната е самото руско общество. Преговорите сега не са решение – Путин поставя неизпълними условия: да признаят Крим, Донецк, Луганск, денацификация на Украйна… Иска безусловна капитулация. Ако сложи проруско правителство в Украйна, какво се случва със сегашното правителство, с армията… В затвори, в лагери в Русия? Как си представя денацификацията? Нещо като народен съд – влиза Червената армия, хората се осъждат от народен съд и се сменя целият ред в страната…
– Защо Путин пусна чеченски войски в православна страна?
– За психологически натиск. Едни от най-големите загуби в Русия до момента бяха понесени от т. нар. Росгвардия – вътрешни войски, когато влязоха в военен конфликт с мотивиран и подготвен противник. Чеченците наистина са главорези – хора за наказателни акции, но като въоръжена сила не зная колко ще са ценни. В Русия имат традиции и за наказателни акции срещу собственото население.
– Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова предупреди, че и в България има нацисти – отнасяше се за проведения Луков марш. Ако в една страна има пронацистки групи, не е ли редно самото общество да се справи с тях?
– Вижте каква беше реакцията на Захарова, когато Германия обяви, че ще доставя оръжие на Украйна: „За пореден път оръжия, идващи от германска земя, ще бъдат насочени срещу руски войници. Питаме се доколко завършен е бил процесът на денацификация в самата Германия след поражението във Втората световна война.” Въобще всеки, който не приема руската политика, е нацист.
– Как стои въпросът с държавния резерв у нас?
– Агенцията „Държавен резерв и военновременни запаси“ е към Министерския съвет. Нямам притеснения в това отношение. Президентът каза „Кабинетът да гарантира хляба на българите“ и неосведомените започнаха да спекулират. България е износител на царевица, пшеница и слънчоглед. Предполагам, че са взети мерки за осъвременяването му. Премиерът Кирил Петков съобщи, че се купуват хапчета йод, защото наличните са били с изтекъл срок. Това е важно дори при ограничено използване на ядрено оръжие.
– Народът масово не знае как да реагира в такава ситуация.
– Сега вадят „Гражданска защита“ от МВР и ще я обособят като отделна държавна агенция. Правителството отпусна пари за ремонт на системата за ранно предупреждение и оповестяване.
– През март 2020 г., когато се чу за пандемията, народът масово се втурна да пазарува – спомняте си количествата с тоалетна хартия. Сега няма такава истерия. Защо според вас?
– Прави ми впечатление, че част от „снишаването“ е поради страх. Хората се плашат от действителността и вярват, че ако се правят, че не се случва нищо, просто ще им се размине, т. нар. синдром на щрауса. Това е причината хората да вярват, че войната в Украйна не ни засяга.
– От кого зависи дали ще има мир?
– Украйна се държи и има нужда от помощ. Това е много важно. Никой не иска български войски там. Украинците разбират ясно какво би означавало за света военно стълкновение между Русия и НАТО. Знаят, че сами трябва да запазят държавата си. Искат доброволци, припаси, оръжие и хуманитарна помощ.
Мирът зависи от това да устоят украинците и руснаците да разберат, че Путин ги води към бездната. Времето работи за Украйна.
Ема ИВАНОВА
- Георги Цветков е роден през 1985 г. Завършва “Политология” и “Политически мениджмънт” в СУ “Св. Климент Охридски” и “Национална сигурност и отбрана” във ВА “Г. С .Раковски”. През 2014 г. става доктор, а от 2021 – доцент, с основни интереси в отбранителната политика, планиране на отбраната, управление на ресурсите и отбранителна индустрия.


