Проф. Тодор Кантарджиев: За чумата, антракса и вируса ебола

– Руски медии съобщиха на 2 и 3.Х. за два смъртни случая на чума в сибирската Иркутска област, а на 8.X. карантината беше вече вдигната. Всичко тръгна от счупена епруветка с щам на белодробна чума с един загинал и 200 карантинирани. На 11.X. Световната здравна организация каза, че все още очаква от Русия каква е диагнозата на починалата жена, за която има съмнения, че се е заразила с чума. Какво казва вашият опит за подобна информация, при условие че 12 часа, след като си вдишал чума, може да вземеш антибиотик?

– На тема чума в обществото лесно се създава усещане за несигурност и коментари. Чумата, причинена от бактерията Yersinia pestis като в случая, е от групата на особено опасните инфекции, най-достъпни за биотерористични актове. Тя е от категория А на Центъра за заболяванията в Атланта (б. р. биологичните агенти и токсини с най-висок приоритет на опасност за общественото здраве и националната сигурност). Причината е, че е нужна ниска инфекциозна доза, за да се заразиш: 1) дали ще вдишаш клетки на чума, 2) ще те ухапе бълха, смукала от болно животно, 3) ще бъдеш в контакт с причинителя и ще се нараниш, или 4) ще ползваш вода или храна с чумни бактерии.

– Какъв е рискът от т.нар. изпускане на вирус или бактерия от строго охраняван институт, какъвто е този в Иркутск, основан през 1934 г.?

– Почти нулев. Вижте, днес епруветка не се чупи – не се използва стъкло. Затова, когато не се доказа чума в починалата и в 200-те карантинирани, мисля за друг сценарий: по-скоро за някакъв пропуск при центрофугиране на неживи бактерии. Тогава се създава аерозол, който може да зарази при вдишване. След часове може да се получи тежка реакция. Т.е. може би става дума за лабораторна дейност, свързана с проучване на микроорганизма. Но когато имаш неизвестна смърт в такъв институт, трябва да вземеш мерки.

– Проблемът е, че институтът в Иркутск не е част от сертифицираните лаборатории и центрове на СЗО, т.е. разчитаме само на думата на руснаците, както през 2019-2020 разчитахме на китайците в Ухан. Там забавиха официалното признаване за предаването на ковид от човек на човек и ограничиха достъпа на СЗО за критично дълъг период. Нормално ли е, когато възникне съмнение за опасен патоген, светът да е принуден да разчита изцяло на информацията от държавата, на чиято територия се намира лабораторията?

– Ами, разбира се. Има неписани закони на лекарската етика. Не вярвам в Иркутск да допуснат нещо, което е заплаха за населението. Обещавам, че чума няма да тръгне като ковида.

– Регионът на Централна Азия, включващ Монголия, Буратия и съседните региони на Сибир и Северен Китай, както и прериите на САЩ са един от най-големите и активни естествени резервоари на чума в света. Какво пречи на чумата да тръгне отново по света?

– Има ли прерия, има дребни гризачи, а сред тях се развиват такива инфекции. Това е от столетия. От 2019 до 2025 г. СЗО в Африканския регион докладва за 10 държави с 3847 съмнителни случая, довели до 423 смъртни случая (около 11% смъртност благодарение на съвременното лечение с антибиотици). Белодробната чума се разпространява чрез аерозоли – някой да ти киха и кашля в голяма близост. Но масовата – бубонната чума, се причинява от бълхи. Не допускаме в самолетите да скачат бълхи. За намаляване на тази вероятност е важна и дератизацията в каналите – избиването на мишките и плъховете.

– Дълги години ръководехте Националния център по заразни и паразитни болести. Имаме ли лаборатории с толкова високо ниво на сигурност, които да работят с най-опасните патогени?

– Има няколко лаборатории с клас на безопасност 3-о ниво (от 4) – за чума, антракс, коремен тиф, туберкулоза. Докато работех там, нямаше инфекция по света, която да не можем да диагностицираме като заболяване с най-модерните генетични методи в рамките на часове.

– Споменахте антракс, а от началото на годината в страната бяха регистрирани три огнища: през пролетта в Силистренско (с. Черногор), в края на август в Ловешко (с. Стефаново) и през септември в Разградско (с. Езерче). Защо антраксът продължава да се появява у нас?

– Антраксът се причинява от микроорганизъм, образуващ спори. Те са с висока преживяемост – от порядъка на десетки и стотици години. В България възниква в полета, където е имало заклани антраксни животни преди десетилетия. Обикновено при порои водата отмива горния слой на почвата и антраксните спори се доближават до повърхността. Когато след валежи има засушаване – както се случи при нас вече няколко месеца, преживните животни продължават да са на паша и ядат сухата трева заедно с корените, по които има пръст. Именно в тази пръст са спорите на антракса и животните могат да развият т. нар. чревна форма на антракс. Това е свързано с повреда на общото състояние на животното и кървави изпражнения. Най-груба грешка е животното да се заколи и месото му да се използва. Такива животни не би трябвало дори да бъдат аутопсирани, защото, когато се отвори тялото, бактериите на антракса влизат в достъп с кислорода от въздуха и образуват спори. Затова основно правило във ветеринарната медицина е, когато има антракс, да не се извършва аутопсия на животните, а те да бъдат горени или погребвани при използване на хлорна вар.

– Стигнахме до ебола – към октомври в Демократична република Конго броят на потвърдените случаи е надхвърлил 8600 души, а смъртните случаи са над 4100. Защо тази епидемия се разрасна толкова бързо?

– Защото се случва в страна, в която общественото здравеопазване е недобре организирано. Не се спазват елементарни условия – ръкавици, престилки, калцуни, маски, шлемове, да защитават персонала, който се грижи за болните или погребва труповете. Еболата се разпространява при контакт с лигавицата на човека или ранички по кожата с материали от тежко болен или умрял от вируса.

– Има ли риск инфекцията да се пренесе към Европа чрез пътуващи хора?

– Не.

– Вирусът в Конго е от щама Бундибугио, за който няма разработена ваксина.

– Този вариант води до по-висока смъртност. Ваксината срещу ебола, която се използва срещу този щам, не е много ефективна. Еболата не е ваксинопредотвратимо заболяване като морбили, защото първо не се прилага масово. И защото рискът от заразяване е само за тези, които са в контакт с болни и умрели.

– Как се спира подобно смъртоносно огнище, когато медицината няма готово лекарство срещу него?

– Използват се класическите методи на епидемиологията. Когато болестта е в началото, човек може да изпозарази много хора и се поставя под карантина. Болните са в изолация. Стриктно се спазват мерки на дезинфекция и използване на лични предпазни средства, които след контакт се унищожават.

– От съюза на аптекарите съобщиха, че противогрипните ваксини ще дойдат чак през януари. Късно ли е да се ваксинираме тогава?

– Януари е късно. И февруари е късно. Март не е необходимо. Април няма смисъл. Май месец само лудите го правят.

Ема ИВАНОВА