Красивата жена

Излезе от морето мълчалива.

Тревожна някак, с някаква вина.

Любувах ти се – толкова красива

и свежа в тази мараня.

В очите ти попиваше небето,

бе цялата посипана в сребро.

Желаех те до болка със сърцето,

прекрасно мое адамово ребро.

Завиждах на вълните, че с езика

целуваха овалните пети,

на гларуса в небето, който вика

любимата със него да лети.

Завиждах на безкрая, на простора,

на всичко тук на този златен плаж,

на тези покрай мен заспали хора,

на всеки, който имаше кураж,

да каже смело думата „Обичам!”,

на непозната като теб жена,

на пясъка смирен да коленичи

и да те отнеме властно от брега…

Терзая се. А ти си мълчалива.

Навярно носиш някаква вина!

Навярно, че си толкова красива,

а тук до мен оставаш си сама!

Цветан Чалъков