Д-р Генчо Арабаджиев: 2,4 милиона българи са с високо кръвно

Ходенето може да замести лекарството, но няма лекарство, което да замести движението – то е здраве. Правилното хранене също е здраве. Преяждането е болест

Генчо Арабаджиев е кардиолог и работи в Перник. Роден е на 9.I.1973 г. в Карнобат. След казармата завършва Медицинския университет в София. Работил е в Спешна помощ в Костенец, там е бил и началник на отделение. 11 години работи в големи компании във фармацевтичната индустрия. От 2012 г. се отдава на кардиологията – прави специализация по кардиология и инвазивна кардиология.

– Националната статистика наскоро обяви, е през 2025 г. са починали 99 479 българи, а над 65% от тях, т.е. около 65 000 души, са си отишли от едно нещо – сърдечно-съдово заболяване. Данните за Европа са за 40% починали от сърце. Откога сме толкова зле?

– Повече от 20 години сме сред водещите в сърдечно-съдовата смъртност. Има статистика на Европейското кардиологично дружество, която определя рисковете по региони в Европа на база на генотипа, навиците. Балканите са с най-висок риск от сърдечно-съдови заболявания на Стария континент. Останалите фактори са известни: на непроменимите възраст и пол не може да въздействаме, но не така седи въпросът с променимите фактори, сред които на първо място е тютюнопушенето. Дори при липсата на рискови фактори или ако човек ги контролира напълно, тютюнопушенето удвоява риска от сърдечно-съдови събития. А при наличие на други условия като артериална хипертония, захарен диабет, висок холестерол и повишени триглицериди рискът експоненциално расте. Явно при нас трудно се приема, че трябва да се контролираме.

– Рисковите фактори са отдавна известни. Само че българинът живее с всички тези фактори от години: пуши, яде мазно, не спортува. Кое допълнително влошава картината – наднорменото тегло и заседналият начин на живот ли?

– Наднорменото тегло е тема от последните 15-20 г. Когато аз бях дете, в училище рядко имаше деца с наднормено тегло. Знаете ли защо Холандия е начело в света с най-нисък сърдечен риск? Защото от деца спортуват и се движат с прословути си велосипеди. Това е решението: движение и правилен начин на хранене. Откакто има т. нар. бърза храна, децата почнаха да стават като плондерчета, обездвижват се – телефоните допринасят за това. Неконтролираното хранене има огромно значение. И качеството на храната също. Преяждането е най-големият бич. Спомнете си препоръката „Да спрем да се храним, когато ни е най-сладко“.

– Говорите за нуждата от Национален план за борба със сърдечно-съдовите заболявания с по-широк и ефективен скрининг, засилена превенция, бърз достъп до диагностика и специалисти, въвеждане на иновативни методи за проследяване и рехабилитация след сърдечни събития. Т.е. много от нещата опират до лекари. В София с около 1,3 млн. население има 494 кардиолози, а в 19 области на страната с население 3,1 млн. души – 490 кардиолози. Какъв е достъпът до кардиолози в Перник?

– Перник има достатъчно кардиолози. В големите областни градове има покритие, но на 40 и повече километра от тях достъпът е по-труден, за хората е проблем да стигнат до специалист, когато имат нужда от помощ. Забелязвам какво се случва в моята практика – пациенти от Брезник и Радомир много по-лесно стигат до мен, но не и тези в Трън заради логистиката.

В страната има достатъчно кардиолози, можем да покрием нуждите на пациентите – във възрастта от 30 до 79 г. 53% от българите са с артериална хипертония. Това са 2,4 милиона души, от тях 1,7 млн. живеят с неконтролирано високо кръвно налягане.

– Член сте на Дружеството на кардиолозите – оттам алармираха, че високото кръвно вече няма възраст. На какво го отдавате?

– Хипертонията все повече се подмладява – много млади хора идват в кабинетите с този проблем. На първо място е проблемът с храненето, следват енергийните напитки, обездвижването и наднорменото тегло – неправилния начин на живот – двигателен и хранителен, който водят.

– Много хора ходят на фитнес, участват в маратони… Не е ли това една нова грижа за здравето?

– Да, има такава вълна, но не е масова.

– Как един млад и активен човек, който се чувства напълно здрав, може да разбере, че нещо със сърцето му не е наред?

– Обикновено в млада възраст никой не мисли за сърцето, докато не му се случи проблем. Затова е добре в началото веднъж на 5 години да се прави кардиограма, преглед при личния лекар… В крайна сметка здравето си е наше и не трябва да чакаме някой да ни казва какво трябва да правим. Ако в ежедневните ни действия усетим, че има промяна – не сме толкова физически годни в сравнение с преди месец например, тогава е добре да потърсим лекар, а не да чакаме „да се оправим“. При всички възрасти при повече умора и отпадналост, трябва да помислим за сърцето.

– За възрастните движението вече не е лесна работа. Вашият съвет?

– Не трябва да се страхуваме да използваме стълбите – те показват къде е нашето здраве.

– Колко стълби?

– Колкото може повече, по-добре. Ако на два-три етажа имаме нужда да спрем и се появява умора, явно нещо не е както трябва, особено ако преди две седмици нещата са били по друг начин. Няма значение каква е възрастта – това е светната лампа, която ни казва да си обърнем внимание.

Затова всеки, независимо от възрастта,  трябва да увеличи крачките, които прави всеки ден. Цял ден работа на крак и ходенето насам-натам, не означава здравословно ходене – такова е един час разходка на ден. Може да не е наведнъж, спрете, починете, но трябва да го има. Ходенето може да замести лекарството, но няма лекарство, което да замести движението – то е здраве. Правилното хранене също е здраве. Преяждането е болест.

– Ако сме здрави, трябва ли да си мерим кръвното и с каква честота?

– Периодично е добре, защото понякога хипертонията започва тихичко. Особено при по-младите хора – имат например главоболие. Те не се сещат, че в случая артериалното им налягане може да е високо, приемат го като главоболие и пият някакъв аналгетик. Като отмине този първоначален период на „засичане“, артериалното налягане може трайно да остане повишено и ние да нямаме никакви оплаквания. Препоръката ми е, ако имате често главоболие или някакъв дискомфорт, преди да облекчавате положението с лекарство, премерете си кръвното. То може да е високо, но може и да е ниско. Поне 30 минути преди измерването на кръвното не пушете, не пийте кафе или енергийни напитки и не правете тежки физически упражнения

– Как да реагираме при ниско кръвно – с айран със сол ли?

– Пийте повече вода. На организма му е нужна вода – около 2 литра на ден.

– Ако границите са близко, какво може да направим вкъщи?

– За това има различни причини. Някои от тях изискват намесата на лекар и направата на изследвания. Понякога и чисто емоционално състояние може да доведе до близки граници. Но човек не трябва да ги подценява и да се обърне към специалист.

– В какво най-често бъркат пациентите?

– Прекратяват редовната терапия без консултация. При артериалната хипертония това не бива да се прави без лекарско мнение.

– Смяната на часовото време оказва влияние върху сърцето, като основният риск е свързан с преминаването към лятно часово време през пролетта, когато губим един час сън. Сега с идване на зимното часово време нещата без проблем ли са?

– Би трябвало, връщайки се към нормалното часово време, да нямаме проблем, защото имаме един час сън повече. Стресът е повече при пролетната смяна.

– Вече говорим за имунизация срещу грип. Осигурени са безплатни 490 000 дози за хора на 65+. Как грипът влияе на сърцето?

– Ваксинацията при високорискови и възрастни хора е силно препоръчителна, особено при тези с няколко заболявания – не само на сърдечно-съдовата система. Грипната инфекция причинява сериозен стрес дефицит на системите в организма, а това усложнява заболяванията на пациентите. Всяка вирусна инфекция – не само грипната, защото целогодишно има вируси, води след себе си и бактериална инфекция, която прави нещата много по-сериозни. Входната врата на грипния вирус е дихателната система, а тя е пряко свързана със сърце и бял дроб, т.е. със сърдечно-съдовата. Вирусните токсини могат да въздействат индиректно и на сърцето и да доведат до усложнения.

– Поставяте много ясна граница – до 5 грама сол на ден за здрави хора и до 3 грама за хипертоници. Къде се крие най-опасната, „скрита“ сол в менюто ни?

– Навсякъде. Тя е основен фактор за повишаване на артериалното налягане. През пролетта участвах в една група за борба с хипертонията. Прегледахме колбасите, които се продават в магазините. Опряхме се на данни на Националния статистически институт колко колбаси на ден или на месец яде българинът. Според рецептурниците на колбасите по колко сол се слага в килограм по най-бързата и проста сметка излиза, че ако на ден консумираме 100 г колбас, получаваме два пъти повече от дневната доза сол, от която имаме нужда. Само от това.

– Хималайската сол по-добър вариант ли е?

– Всичко, което има натрий, е сол. Колкото по-малко, по-добре. Ако искате да си направите хубава салата, не слагайте сол, а например сирене, нещо, което допълнително да овкуси храната, а не просто салатата да побелее от сол.

– Моля да обясните как са се справяли нашите баби и дядовци, като българската традиционна кухня през зимата е била немислима без туршии, месото е било осолявано, на трапезата е имало тежки мазни храни, които вие посочвате като враг №1 на нормалното кръвно (130 на 80 mmHg) и които влияят на еластичността на кръвоносните съдове.

– Така е, но не са прекалявали с количеството. Спомнете си кога нашите баби и дядовци са ядели месо. Един-два пъти през седмицата и на празници, всичко останало е било постно. И са имали движение, движение, движение. Не са сядали да гледат по цял ден телевизия и устройства и не са работели на бюро.

Ема ИВАНОВА