Цанка Филипова е помощник-концертмайстор в Академичния симфоничен оркестър на НМА „П. Владигеров“. Завършила цигулка в НМА задно с Васко Василев и Веско Ешкенази. Дъщеря на маестро Петър Филипов, активно участва в запазването на паметта и делото му.
Петър Филипов (1933-2023) е музикант, диригент, познат на поколения инструменталисти, почетен гражданин на Кърджали. Основател на Детския струнен оркестър, през който са преминали над 400 деца, мнозина вече професионални музиканти в Турция, Германия, Нова Зеландия. Има близо 500 концерта в страната и чужбина, участвал е във фестивали в Германия, Словакия, Румъния, Унгария, Гърция. През 1995 г. на Международния фестивал в град Брив – Франция, за 10 дни изнася 10 концерта с изключителен успех. За 25-годишния си юбилей оркестърът получава орден „Св. Кирил и Методий”. На 12.IX.2025 г. признателните граждани на Кърджали поставиха паметна плоча на маестро Петър Филипов в Дома на културата.
– Как баща ви – габровец, завършил Априловската гимназия, се озовава и остава до края на живота си в Кърджали?
– Дядо ми, началник на гарата в Габрово и след 9 септември, бил николапетковист. По време на купонната система предотвратява огромна жп кражба на продукти. На влиятелни хора това не се харесало, поставили в касата му повредено оръжие, инсценират проверка и го обявяват за народен враг. Дядо ми е уволнен, следват процес, съд, затвор, принудителен труд. Баща ми имал вече заболяване на костите, изгонват го от санаториум, спират му лекарствата – става ясно, че за тях повече няма място в Габрово. Решават да отидат възможно най-далече, където никой не ги познава. Така се озовават в Кърджали.
Баща ми отива там почти като бежанец и напусна житейския си път като почетен гражданин на 90 години. Дълголетен род са, дядо му, един от първите музиканти в Габрово, участвал във войните в началото на ХХ век, носещ същото име Петър, е живял повече от внука си.
– При кого е учил музика маестро Петър Филипов?
– Възпитаник е на бащата на една от най-изтъкнатите наши пианисти и педагози Ружка Чаракчиева – Петър, радетел на музикалното образование в Габрово и ръководител на духовия оркестър. При него татко свири на кларинет, всъщност от него взима модела на този тип младежки състави, какъвто по-късно, само че струнен, основава в Кърджали. След Априловската гимназия работи като счетоводител, а вече в Кърджали се явява в Държавната консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“) на приравнителни изпити, което му дава право да практикува като преподавател и диригент на самодеен състав (на снимката вляво репетиция от 1967 г.). Бях малка, но помня, че много се притесняваше, а майка ми – цигуларката Стефка Налбантова-Филипова, го насърчаваше да се яви на всяка цена. Първо е свирил в симфоничния оркестър на Кърджали, в Музикалната школа е преподавал кларинет, създава Детския струнен оркестър, като първите изпълнители са били деца от школата. Самата аз съм свирила на четвъртинка в този оркестър от II клас, а той беше най-строг към мен. На първия концерт пултът ми падна, нотите се разсипаха и баща ми така ме погледна, че исках земята да се отвори (смях).
– Чела съм, че големи майстори на кларинета са били негови ученици.
– Кърджали е град със смесено население, а кларинет учеха циганите, за да свирят по сватби и веселби. Баща ми имаше специално отношение към тях, държеше на дисциплината и ако някой забравеше да отиде на урок, ходеше в махалата да събира учениците си и да уведоми родителите им – тъмно, кално, нямаше телефони, кога трябва да отидат на урок. Изключително отдаден! Той ограмоти нотно Иво Папазов – Ибряма, Нешко Нешев от „Канарите“, а те му бяха изключително благодарни за това и всеки продължи по своя творчески път.
Венецът на успеха им беше в Нерпелт, Белгия, през 1981 г. на световен фестивал с конкурсно ниво (на снимката вдясно). Нямаше събота и неделя, цялото семейство беше ангажирано с подготовката за конкурса, а междувременно за 20 дни си отидоха и двамата родители на баща ми… Той заведе в Белгия 4 националности – българи, турци, цигани и арменци. Тогава не се говореше за мултиетническо разбирателство, живеехме го! Имаше комични и трагикомични случки по време на турнето, като се започне от факта, че едно от момчетата си забрави цигулката в самолета, която доставиха специално; разбит преди конкурсната програма инструмент, разпаднал се на съставните си части, който татко поправи на място (винаги носеше със себе си куфарче с резервни струни, магаренца, струнници, всичко, което би могло да се повреди); като се стигне до това, че взехме първа награда с лаври – умлаут! В Кърджали не знаеха какво е това, не можеха да изговорят правилно думата. Просто прославихме този град и цяла България по случай 1300-годишнината ѝ. Държа да подчертая, че конкуренцията беше изцяло от младежки оркестри от музикални училища от Европа и света.
