Неуспешната военна операция на византийския император Василий ІІ (976–1025) срещу българите в долината на река Струмешница в последните дни на месец юли 1014 г. имала две зловещи сетнини. Почти цялата войска на българския цар била пленена и подложена на жестоко издевателство. Заловените 15 хиляди Самуилови воини били ослепени, като само 150 души били оставени с по едно око, за да водят останалите. Мнозина измрели часове и дни след кошмара от избождането на очите им: от болка и сърдечен пристъп, от инфекция или пък в лятната жега оставили изнурените си тела по прашните пътища. Не постигнал нищо в опита си да навлезе във вътрешността на Българското царство, Василий ІІ изпратил нещастните слепци при техния цар.
Царят бил спасен на бойното поле от сина си Гаврил Роман-Радомир, който го качил овреме на коня си и го оставил в крепостта Прилеп. Оставали му още 67 дни живот. Самуил се завърнал в личната си резиденция на остров Преспа (дн. св. Ахил в Малкото Преспанско езеро). Тук той научил за злощастната съдба българската войска. Скоро и тя се появила на брега. В Хрониката на Йоан Скилица са описани последните дни от живота на българския владетел: „А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял на 6 октомври.“
В среднобългарския превод (Ватикански препис) на Хрониката на Константин Манаси (ХІІ в.), направен в средата на ХІV век, с червено мастило е вмъкната и следната добавка: „Този цар Василий разби българския цар Самуил на два пъти и завладя Бдин, Плиска, Велики и Мали Преслав и много други градове… Този цар Василий направи много и безчислени поражения и люти грабежи на българите. Като разби цар Самуил, ослепи 15 хиляди българи, остави на стоте един с едно око и ги отпрати при Самуил. Като ги видя, този умря от мъка.“ Една илюстрация в същия ръкопис представя сцената на поклонението пред мъртвото тяло на цар Самуил. В дясната страна на илюстрацията е показан цар Самуил, седнал на трон, с корона, наметнат с червена мантия и обут с червени ботуши, държащ скиптър в дясната си ръка, заедно с болярите си, които посрещат един ослепен войник без шапка. Вляво е изобразен българският владетел, легнал на смъртния си одър. До него е застанал мирно войник, който отдава чест на царя, вдигнал меч в дясната си ръка.
Самуил завещал на своите приближени след смъртта си
ДА БЪДЕ ПОГРЕБАН В БАЗИЛИКАТА
(останки от нея на снимката вляво), където се намирали мощите на неговия небесен покровител св. Ахил. Там се намирал и гробът на майка му и баща му, и на неговия брат Давид. Изглежда, още приживе Самуил изградил и малка засводена гробница, предназначена за самия него. В основата била оформена погребална камера, за да предпази гроба от плячкосвания и разрушения.
Тялото му било положено в гробницата. Главата му – поставена върху едно иззидано възглаве от керемида и две вертикални тухли. Българският цар бил погребан без каквито и да е посмъртни дарове. Единствено под тялото е бил поставен един кат сгъната копринена тъкан. Тя била със златоткани нишки и извезани медальони с вписани в тях двойки папагали, свързани с крилете си и с глави, обърнати навътре, а между тях – линеарно изрисуван ромб. Върху лакътя на лявата ръка е стояла метална плетена ризница, която Самуил е носел постоянно след раняването му в битката при река Сперхей (996 г.)
Наистина е впечатляващ фактът, че измежду четирите гробни камери единствено тази с останките на Самуил оцеляла през вековете. Известно е, че при потушаването на въстанието на Георги Войтех през 1072 г. отряди от алемани и франки „унищожили останалите в Преспа български дворци и ограбили местния храм, издигнат на името на св. Ахил, като не пощадили никоя от светините му“.
Саркофазите в базиликата (третият на снимката е на Самуил, над него са очертанията на свода)
По време на археологически разкопки, проведени от гръцкия архитект и археолог Николаос Муцопулос (1927–2019) през есента на 1969 г., четирите гробни камери са разкрити, като три от тях са били оплячкосани и намиращите се в тях кости на няколко души са разбъркани. Саркофазите са били разположени до стената на южния базиликален кораб. Те са били изградени от варовиков камък (бигор), преизползван от друго място. Каменният саркофаг на цар Самуил останал непокътнат в продължение на 955 години. Той е бил запечатан с мазилка. Неговите вътрешни размери са 0.63х1.74 м, височина – 0.50 м, и дължина – 2.05 м. Върху похлупака на саркофага има няколко хоризонтално и отвесно издълбани линии. Откритият вътре скелет е бил непокътнат. Антропологически се установява, че левият лакът е с видимо счупване (зараснала фрактура, чийто край е леко изместен).
