Като листо…

Като отронено листо от вятъра

се нося днес по тихата река.

През бързеи и водопадни прагове

достигнах тишината на брега.

На онзи бряг лелеян и вълшебен,

където да царува мъдростта,

а споменът за бури и метежи

да бъде бледа сянка в вечността.

От свежа клонка, пълна със копнежи,

окичена със нежни цветове,

остана малък лист с една надежда

да бъде част от нови светове.

По сребърните струи на живота

достигнах до последната земя –

пречистена, във служба на доброто

да нося мир и лек, и светлина.

Естер Ганчева