Благодаря ти, животе, че живот ми даде,
че за всичко ме подкрепя и не ме предаде.
Ти слънце ми даде и хоризонт небесен,
мироглед, вяра и тон за нова песен.
Благодаря ти, животе, че в оня ден
ти родители добри ми даде, а те – мен.
Ти ми показа как да се уча и да се трудя,
как да печеля и по-малко да губя.
Благодаря ти, животе, че семейство ми даде,
и приятели верни, стари и млади.
От щастие друго аз вече нямам нужда,
от хвалби и награди и от помощ чужда.
Благодаря ти, животе, за раздели и срещи,
когато ми казваше за моите грешки,
и затуй, че ме научи как да обичам,
и как на себе си най-добре да приличам.
Благодаря ти, животе, че сили ми даваше
да преживявам мъки и ми прощаваше,
когато оплитах се в хаос или се пилея.
Благодаря ти, животе, че ме научи как да живея!
Стефан Кънев, Варна