От 90-те години се повиши търсенето на документи, свързани със собствеността на гражданите и различни проучвания
Светлана Кръстева е родена на 21.VI.1962 г. в с. Хайредин, Врачанско. Израснала е в Каварна, където завършва СУ „Стефан Караджа“. Дипломира се по специалността „Начална училищна педагогика“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Има следдипломни специализации по „Архивистика“ и „Управление на администрацията“. Започва работа в Държавен архив – Видин, през 1989 г. Като специалист е преминала всички йерархични нива. От август 2012 г. до пенсионирането си през септември 2024 е ръководител на архива. Награждавана е с грамоти и плакет на Община Видин в категорията „Деятел на културата и изкуството“; с почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, от Министерство на културата; почетен знак от ДА „Архиви“; църковния орден на Видинска епархия „Екзарх Антим Първи“; плакет от Общобългарския комитет „Васил Левски“.
– На 10 октомври българските архивисти отбелязват професионалния си празник, а през тази година – и 75-годишнина на държавните архиви в България. Имате впечатляваща професионална биография – 35 г. работа в Държавен архив – Видин, 12 от които като негов ръководител. Кое ви задържа толкова дълго на това поприще и какво ви даде дългогодишният професионален опит?
– В архива започнах работа случайно, защото като кадър от друг окръг беше трудно да намеря работа като учител във Видин. Но пък попаднах на много добър ментор – прекия ми ръководител Лиляна Димитрова, на колегиална атмосфера, между хора, отговорни и утвърдени в професията – сред тях Димитър Попов (дългогодишен директор), Людмила Чупренска, Надежда Панайотова, Цветана Цолова, Галя Цолова, те ми предадоха от своя заряд и знания. Завинаги съм им благодарна. Получих възможности и за специализирано обучение и квалификация. Така много бързо бях привлечена и вдъхновена от възможностите, които дава професията архивист.
– А какви са те?
– Те са свързани с издирването и съхраняването на исторически ценните документи, тяхното проучване, описване, публикуване, а през последните 16 години и дигитализиране, за да станат достъпни за потребителите. В началото на 90-те години, когато бе и началото на моя трудов път в архивите, във връзка с промените в обществения живот и законодателството се повиши търсенето на документи. Хиляди са справките, свързани с връщането на собствеността на земи, гори, национализирани и конфискувани имоти; реабилитация на репресираните български граждани. Хората на практика осъзнаха важността на архивните документи и започнаха да ги търсят. Повиши се и интересът от страна на учени, краеведи, родоизследователи, разнообразиха се темите на техните проучвания. През целия си трудов стаж изпитвах удовлетворение, когато можех да бъда в полза на гражданите и институциите, да поддържам жива паметта за личности и исторически събития. Професията ме срещна и с хора, с които едва ли бих контактувала на друга работа. В своя житейски и професионален път те са създавали, сътворявали, издирвали или колекционирали документални извори, които свидетелстват за развитието на Видинския край и страната, на науката, изкуствата, спорта, икономиката, изобщо на цялата палитра от области на живота. Общуването с тях ми даде нови познания и емоционални преживявания.
– Архивистите са хората, които се грижат документалната памет на миналото да се съхранява. Какво означава професионалното всекидневие да преминава в работа с документи?
– Важен момент е методическото ръководство и контрол на държавни и общински институции, културни, религиозни, просветни и търговски организации и политически партии за спазване на Закона за Националния архивен фонд, за организиране и съхраняване на учрежденските архиви. Когато изтече законоустановеният срок, историческите документи се предават в държавния архив. Тук идва другата важна задача на архивистите – да обучат служителите в учрежденията и активно да им съдействат при експертизата за определяне на ценността на документите, които подлежат на постоянно съхранение в архива, и за техническата им обработка. Това изисква висока компетентност и прецизност, познаване на документооборота и нормативната база на фондообразувателите. След приемането на вече архивните документи трябва да осигурят подходящите условия за съхранението им – хигиена, температура и влажност, охрана и възможност за използване в читалнята. Често хората се нуждаят от помощта ни, за да се ориентират в кои точно фондове и архивни единици да издирват. Обслужването на граждани и институции може да стане и по кореспондентски път, като се заявяват копия на документи или изготвяне на справка.
С наследниците на митрополит Неофит
– Споменахте за контактите си с дарители на лични фондове и колекции, споделете за някои от тях.
– Благодарност и признателност дължа към всички дарители на видинския архив, които приеха нашата мисия за опазване и предаване на ценни свидетелства за личната си дейност, за родовата си история, за миналото на Видинския край и страната ни. Понякога не е лесно човек да преодолее естествената вътрешна съпротива и колебания, затова е особено ценно доверието към архива и убеждението, че се дарява наследство за бъдещите поколения. Незабравими за мен са срещите с наследниците на Илия Цанов – адвокат и държавник, на Видинския митрополит Неофит, на Васил Атанасов – художник, учител, общественик, на акад. Пантелей Зарев, на художника Тихомир Коджаманов, на д-р Бърни Бончев – лекар, кмет, краевед – на снимката вдясно е неговият правнук проф. Жан Гологанов.
Впечатляващ усет към архивиране имаше художникът Красимир Кръстев (1953–2018) – на снимката вляво. През годините той на три пъти почука на вратата на кабинета ми, в първия работен ден от съответната година, като носеше свои документи и творби – картини, плакати, афиши, шаржове – организирани, номерирани и подробно описани.
Нашият архив създаде и нов момент в архивната практика с колекциите, именувани „Дарено от …“. Поводът бяха даренията на историка и колекционер д-р Румен Манов. Той предаде уникални документи и снимки за екзарх Антим I, планове на Видин, албуми за историята на Шеста пехотна бдинска дивизия и много други, с хронологичен обхват 1726–2025 г. Примера му последваха историкът Борис Цацов, краеведите Венцислав Велков, Рачо Миланов и Иван Спасов, които предадоха материали от събирателската и изследователската си дейност и с тях също формирахме архивни колекции. А Борис Цацов, освен големия масив от документи и снимки, дари за библиотеката на архива стотици книги и справочници на историческа тематика. Чрез него постъпиха и богатите фондове на Видинския митрополит Дометиан и на Проватския епископ Антоний. Ползотворно е сътрудничеството с църковния изследовател и писател ставрофорен иконом Йордан Н. Василев, който продължава да допълва личния си фонд. Незабравим остава споменът как партитура от оперета на композитора Димитър Попов „оживя“ в читалнята на архива. Оперната прима проф. Иванка Нинова (на снимката вдясно) проучваше творчеството му заедно със свои студенти, които изсвириха части от нотния текст. Много скоро след това самата проф. Нинова стана личен фондообразувател.
– Видинският архив има дългогодишно трансгранично сътрудничество със сръбския град Зайчар. В какво се изразява то?
– Срещи между архивисти от Видин и Зайчар е имало още през 60-те години на ХХ век. Професионалните контакти с колегите се възобновиха през 2002 г. благодарение на тогавашните директори Лиляна Димитрова на видинския и Надежда Педович на зайчарския архив. Аз продължих създадените колегиални връзки с организиране на гостуващи изложби и съвместна такава за архитектурата на Видин и Зайчар, провеждане на работни срещи. Издириха се извори за двустранните отношения и бе направен обмен на копия на документи от взаимен интерес, размениха се документални издания.
– Как популяризирате работата на архива – сред широката общественост и сред младите хора?
– За регионалните и националните медии се подготвят репортажи, интервюта, пресконференции, статии. Повече от 20 години изготвях „Календар на по-важните кръгли годишнини“. От 2020 г. архивът има собствена страница във Фейсбук, в която се представят изявите и постъпленията му. Провеждани са възпоменателни вечери, срещи с дарители, документални изложби, чрез които посетителите се докосват до оригиналните извори. С ученици и студенти се провеждат тематични уроци, изнасят се лекции и беседи, учебни практики. Така те не само получават знания, но и се приобщават и поощряват да търсят извори в областта на краезнанието.
– Може ли в институция като архива да се развива научно-изследователска дейност?
– Да, и аз като негов ръководител работех в тази посока. Видинският край е интересен за учени от различни области на познанието, за това свидетелстват петте Международни научни конференции на тема „Модернизационни тенденции в стопанския и културния живот на Видинско и Тимошко“, проведени между 2013 и 2023 г. В тях участваха учени, университетски преподаватели, историци, краеведи и архивисти от България, Сърбия, Великобритания, Русия. Бяха издадени и четири сборника с материали от конференциите, подготвя се и петият. Аз съм представяла доклади на конференции, организирани от ДА „Архиви“, СУ „Св. Климент Охридски“, Исторически архив „Тимочка крайна“ в Зайчар, историческите музеи в Стара Загора и Монтана, и др. по теми от архивистиката и с изследвания на документи за събития и личности.
С етнографа Нинко Заяков
