Първите лястовички на свободата в Стрелча

Васил Левски основава революционен комитет
Художник Васил Стоилов

През октомври 1871 г. Васил Левски основава и заклева местния революционен комитет в град Стрелча.
Съзаклятниците са малцина, но достойни. Те са душата и мозъкът на Стрелча. Тук са Недельо Стойнов Сапунджиев (Дели Дело), поп Бойчо Петров Ханджиев с епитрахила, кръста и евангелието, учителят Ганчо Мильов Чиширанов, брат му Филип Мильов Чиширанов, епитропът Марин Ангелов Балтов, Рашко Генчов Гуджев и Ганчо Вельов Гелеменов. Срещата въодушевява поканените. Те са петимни да чуят словото му. С няколко пламенни думи Левски ги поздравява сърдечно и им разкрива мисията си. След като завършва проповедта на Апостола, започва сърдечна размяна на мисли върху положението на народа. Съзаклятниците изявяват пред госта готовността си да пожертват не само имота си, но и живота си за народната свобода, питат и издумват болките и мъките си, а Дяконът осветлява, успокоява и окриля.

Ганчо Мильов Чиширанов сладостно въздъхна по свободата и каза, че няма на света нищо по-сладко от нея. Ореш, сееш, жънеш и си напълно сигурен, че ти ядеш хляба на своето зърно, че тоя хляб ще бъде твой и само твой. Пасеш овцете, козите и кравите, и си сигурен, че млякото, маслото, сиренето, вълната ще са си твои. Така е и в свободните страни. А у нас? Ако замръкнеш, не знаеш дали ще осъмнеш жив. Ореш и жънеш, без да знаеш за кого.
Гледаш добитъка, а някой читак грабне плода на твоя труд , на твоите грижи. Каза, че учи децата в училището и непрекъснато е нащрек да не го посети някой агарянец, да го грабне и откара в затвора, за това, че е рекъл или сторил нещо нередно. Ами лесно ли е да пееш с учениците песни за султани, паши и бейове, и да се молиш за здраве и дълъг живот на поробителите си. Не, няма по-страшно от робството. Това най-добре го знаят в Стрелча, по чиято снага непрекъснато плющи камшикът на безправието и безчестието. Затова Стрелча е готова за борба и Апостолът може да я запише в своя тефтер.

Ганчо Чиширанов е най-младият член на революционния комитет, основан от Левски. Роден през 1845 г в Стрелча. Завършва Пловдивската епархийска гимназия и учителства в Стрелча пет години (1867-1873). През 1871 г. основава в Стрелча читалище ,,Зора”, под прикритието на което се извършва бунтовническа дейност. През 1870 г. по негова инициатива в Стрелча се създава Земеделско взаимоспомагателно дружество, съществувало до 1875 г. Той събира около себе си всички българи като юмрук, та затова турците го погубват наскоро след гибелта на Левски през 1873 г. Загива едва 28-годишен.

Марин Ангелов Балтов – син на стрелчанския първенец Ангел Маринов, търговец на жива стока, потвърди, че само ако си свободен, ще бъдеш пълен господар на себе си, на имота, на стоката, на парите си. Да угоиш две-три парчета овни, да ги подкараш за Цариград за продан и да си напълно сигурен, че из пътя косъм няма да падне от главата ти. А какво е сега? От тук до Цариград на всяка крачка те дебнат разбойници. 
Тръгнеш с осемстотин брави, а пристигнеш там с половината. Другата половина ще дадеш за подкуп на разни янкеседжии – малки и големи чиновници из пътя. Окажеш ли съпротива – Бог да ти е на помощ. Ще останеш само с овчарите и кучетата. Роб ли си, работите ти все така ще вървят. Ами данъците? Плащаш, плащаш и все не можеш да ги изплатиш. Затова те са готови за борба и ще следват Апостола.

Своята мъка изгърмя и Недельо Стойнов Сапунджиев (Дели Дело), който каза, че страшно бреме ги притиска сега, тежко като воденичен камък. На всяка крачка те дебне хищник. Не си спокоен, не си сигурен ни дене, ни ноще. Легнеш вечер, а посред нощ те събуди някой читак да го нахраниш, да го напоиш, да му стоиш диван чапраз, а жената ти да му играе кючек и да го весели. Една само твоя дума на несъгласие може да те прати при свети Петър. Ако са свободни, това няма да е така. Ще са си господари на себе си, на дните и нощите си. Свобода, мила свобода! Как жадува Дело да върже за опашката на своя Дорчо пет души читаци, па да шибне добичето с камшика и да ги поразходи малко из стрелчанското поле. Тогава ще му легне сърце на място. Да дочака деня на свободата, пък след това нека отиде в дядовия попов джендем.
Делията увери Левски, че тяхното село е кале, че българинът вече е настръхнал и чака някой да го поведе, че е готов да се бие и да даде живота си за свободата.
Апостола се намеси и потвърди, че всичко, което казват, е вярно, че положението е такова, каквото го описват. Но много сме изтърпели, ще потърпим още малко. Изгревът е близо и не бива да се избързва. Крачките трябва да отговарят на боя ни, на силите ни. Сега трябва да се умножи броят на комитетските членове и добре да се подгтвят за борбата.
Дело Стойнов още като юноша се отличаваше с буен характер, налагаше се на своите акрани и беше страшилище за селските турчета. Отраснал и закърмен с дух на свобода в подбалканското селце, още отрано у него се появи идеята за Освобождението на многострадалния български народ от вековните поробители. Надарен беше Дело с буден природен ум и рядка духовитост. Силната му и снажна фигура, а най-вече пъргавината и безстрашието му станаха причина да се боят от него турците и да го именуват Дели Дело, сиреч Луд Дело. В Стрелча кръчмата му се превърна в щаб на бунтовниците. В нея стрелчани се събираха редовно. Тук намираха сгода да поприказват за предстоящия всенароден бунт. Тук бе и първото място в селото, което бе посетено от апостола Левски, а Дели Дело беше човекът, който пръв го посрещна.
Като най-опасен комита турците решават да го погубят. Още след заминаването на Левски нападат дома му, пребиват го, разграбват и опожаряват дома и покъщнината му. С кон го откарват в Татар-Пазарджик, където го доубиват на 11 ноември 1871 г. А той е роден на 2 януари 1826 г. в Стрелча. Дело Стойнов става най-ранната и скъпа жертва из средата на стрелчанските организирани бунтовници. И песен хората запяха за Дели Дело.

Думата взе и Рашко Генчов Гуджев – земеделец човек, който отдавна бе осведомен от приятели копривщенци, че при тях идва апостол да организира съзаклятие. Тази новина така допадна на сърцето му, че той непрекъснато се интересуваше и молеше по-скоро и в Стрелча да се състави такова съзаклятие. Той сподели, че в Стрелча голямото дело няма врагове сред българите. 
Противници тук са турците и татарите. Ако всички села и градове са като тях, за няколко дни ще видят сметката на поганците. Той попита Левски дали е истина, дето разправят, че като се освободят, Русия ще им прати цар. Апостола се усмихна и му отвърна, че това е най-лесно. За нас сега най-главното е свободата. За нея ще мислим и работим. А дойде ли тя, всеки от нас ще си бъде цар – на себе си и на къщата си, на имота и на държавата си. Рече им Левски, че покрай султаните е намразил и царете. Той изрази вярата си, че и без цар ще се наредят добре. Но за това ще мислят после. Сега най-важното е да извоюват свободата.
Рашко Гуджев полага клетва и пред Г. Бенковски. Участва в подготовката и в самото въстание като войвода на чета от 120 души, определен от Волов и Икономов. Сражава се при Стрелча, в Панагюрище и Копривщица. Заловен от турците и затварян в Татар-Пазарджик, Пловдив и Одрин. След тримесечен затвор е освободен след дадената обща амнистия. Дочакал Освобождението.

Филип Мильов Чиширанов – умен, кротък и трудолюбив стрелчанин и виден търговец, който обикновено предпочиташе мълчанието пред многото и празни приказки, сега бе обзет от мъка и бунтовен плам. И той изплака, че тежко се живее между турци и татари. Не смеят да отгледат по-хубав добитък, че ще го грабнат от ръцете им. Отгледат ли по-хубаво женско чедо, ще го орезилят мръсните читаци.
Който не превива врат пред турския ятаган, загива .
През ден, през два хвърлят в земята по един убит от читаците свой брат. Ами в чии ръце са най-тлъстите ниви и ливади? В ръцете на турците. Да не са ги донесли от Анадола? Не, заграбили са ги от техните деди и прадеди, а те кървавят тръните и камънаците и лазят по баирите. Освободят ли се, животът им ще е по-добър. Ще си върнат всичко заграбено от турците и ще бъдат господари на своето. За това хубаво време си струва да се борят и умират.

Ганчо Вельов Гелеменов е роден в Стрелча през 1850 г. С радост прегръща идеите на освободителната борба. Един от първенците на Стрелча. Въодушевен от думите на Левски, той се отдава всецяло на народното дело. През 1876 г. полага клетва и пред Г. Бенковски, и активно се включва в подготовката на въстанието.
Къщата му е определена за провеждане на заседания , в нея се вземат важни решения. Тя е и един вид пощенска станция – от тук минава корепонденцията от Панагюрище за Копривщица и обратно. На два пъти от 2 февруари до 20 април местният комитет го избира и изпраща в Панагюрище да внася в касата събраните от стрелчани 96 турски лири. Освен това той помага материално и работи деятелно по приготвянето на военните припаси, като не жали нищо свое. Участва във въстанието с оръжие в ръка под ръководството на Волов и Икономов. Него изпращат в Копривщица да иска помощ. След изтеглянето в Копривщица е натоварен да раздава храна на евакуиралото се тук население. Всичкият му имот е изпепелен. Заловен е от турците и затворен в Татар-Пазарджик, после в Пловдив и Одрин. След големи мъки и изтезания, полужив, едва на 31 юли е освободен след дадената обща амнистия. Но турците пак го арестуват. Не може да дойде да живее в селото си и заедно със семейството си до Освобождението живее в Татар-Пазарджик и Панагюрище. С Димитър поп Стайков посреща руските освободители в Стрелча

Поп Бойчо Петров Ханджиев обърна внимание на това, че пътят към свободата е дълъг и тежък, но вече голяма част ст него е извървян. Извоювана е църковната независимост. Сега остава политическото освобождение, което ще стане с едно всенародно въстание. Той призова да се готвят мъжки за този велик ден на освободителния бунт.
Поп Бойчо се заклева и пред Бенковски през 1876 г. Той е един от участниците в Априлското въстание през 1876 г. Зверски и мъченически е убит от турците на 15.l.1877 г.
След свършването на разискванията се съставя и заклева революционният комитет. Апостолът, доволен и твърде развълнуван от успеха на мисията си, приключи заседанието със следните думи: ,,Братя, вие сте първите лястовички на свободата в Стрелча, първи вестители на близка пролет в живота на българина. А знаете ли каква е участта на тези вестители на пролетта? – Голяма част от тях не дочакват топлото пролетно слънце. Те загиват в неравната борба със страхотния бяс на умиращата зима. Такава е и нашата участ. Утре децата ви може да останат сираци, а жените – вдовици. Бесилката и куршумът не ще позволят на мнозина от нас да вкусят от прелестите на мечтаната свобода. Такава е съдбата на апостолите и на борците за по-добър живот. Но така се добива свобода. Бог да ни е на помощ.”
Поклон благоговеен пред тези първи лястовички на свободата в Стрелча.

Яко Бойчев