Антим I – първият български екзарх

Навършиха се 210 години от рождението в Лозенград (дн. в Турция) на висшия български духовник, участник в борбата за църковно-национална независимост и обществен деец екзарх Антим I с рождено име Атанас Чалъков.

Още млад той приема монашество и за кратко се подвизава в Хилендарския манастир, където с интерес чете Паисиевата „История славянобългарская“. Вдъхновен от нея и изпълнен с родолюбиви чувства, завинаги се отдава в служба на народа.

Завършва духовното училище на остров Халки и със стипендия, издействана от руския консул в Измир, постъпва в Одеската духовна семинария. След като завършва семинарията, продължава образованието си в Московската духовна академия, където се дипломира през 1856 г. В Русия е ръкоположен в йеромонашески сан, а когато се завръща в Цариград, Вселенската патриаршия го удостоява с архимандритски сан. Назначен е за преподавател, а по-късно става и ректор на Духовната семинария на остров Халки.

През 1861 г. е ръкоположен за Преславски, а през 1868 г. за Видински митрополит. Като такъв той се включва с всички сили в борбата на народа ни за независима българска църква, отказвайки да се подчинява на Цариградската патриаршия. Антим I повежда енергична борба с фанариотите по нашите земи и става един от изявените лидери на движението за църковна независимост. Обявява се за противник на унията с Римокатолическата църква.

След учредяването на Българската екзархия с турски ферман на 20 февруари 1870 г. Видинският митрополит е включен в състава на Временния съвет на екзархията, а на 16 февруари 1872 г. е избран за екзарх. За кратко време Антим I урежда въпроса за административния апарат на Българската църква, въпреки опитите на Цариградската патриаршия да спъва дейността му.

По-късно споделя за първите стъпки на Екзархията: „Аз видях старци белокоси, които плачеха от радост, видях мъже, жени и деца, които възпяваха освобождението ни от гръцко иго, и навред народът ми поръча да пазя фермана и да не отстъпвам от него ни на йота.“

По същото време българският екзарх се свързва с революционните кръгове у нас, като по този повод Тончо Жечев отбелязва следното: „Безспорно е доказано, че екзарх Антим I тайно е приемал в Екзархията и в дома си много представители на революционните среди в България, на Букурещкия и на Гюргевския комитет.“

Истинският морален изпит на Антим I е Априлското въстание от пролетта на 1876 г., потушено с небивала жестокост от турските власти. Духовникът е поканен от султана да прикрие престъпленията и издевателствата над българския народ пред дипломатическите представители на европейските държави, намиращи се в турската столица. Той категорично отказва да стори това. Българският екзарх протестира пред Високата порта за изнесените „официални сведения“ за Априлското въстание и застава начело на 12-членна делегация в защита на народа ни, отстоявайки пред султана правото му на политическа независимост. Антим I изиграва важна роля за привличане на европейското обществено мнение за българската кауза, изнасяйки пред великите сили множество данни за кървавата трагедия, разиграла се в България.

Антим I е обявен за враг на империята и насилствено е отстранен от екзархийския престол на 17 юни 1877 г., като веднага след това е изпратен на заточение в Мала Азия.

Когато приключва Руско-турската война от 1877-1878 г., е освободен. В Княжество България народът го посреща с въодушевление, а Антим I веднага се включва дейно в обществено-политическия живот. По време на откриването на Учредителното събрание в Търново княз Дондуков-Корсаков му целува ръка и иска благословия от него за откриване на събранието. След това той е избран единодушно от народните представители за председател на първия български парламент, а впоследствие председателства и Първото Велико народно събрание.

Придружен от двама митрополити, Антим I се изкачва на легендарния връх Шипка, където отслужва молебен и полага основния камък за издигане на паметник на героите, паднали за свободата на България.

С единодушно решение на Народното събрание застава начело на наша делегация, която заминава за Русия да изкаже благодарност на император Александър II от името на народа ни за освобождението от турско робство. В императорския дворец в Санкт Петербург екзархът е приет лично от императора, като е награден с брилянтен кръст, а императрицата му подарява ценно егнолпие (или панагия – малка кръгла или многостенна икона, която висшите духовници носят на гърдите си на верижка).

След като се завръща от Русия, Антим I председателства свикания в София през октомври 1879 г. Църковен събор, на който са взети важни решения по уредбата на църковните дела у нас.

Първият български екзарх умира в София на 1 декември 1888 г.

Атанас Коев