Защитници на православието

10 октомври – Св. 26 прпмчци Зографски

Преподобномъчениците пострадали по времето, когато Византийската империя управлявал император Михаил VIII Палеолог.

За да запази империята от набезите на арабите, той сключил на 6 юли 1274 г. Лионска уния, според която императорът и съмишлениците му от клира признавали върховенството на папата и се съгласявали с ереста му. Православният народ не признал унията, но императорът се опитал да я въведе насилствено и осъждал на смърт всички в столицата, които не я приемали. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали невъзможността да приемат унията.

Във връзка с тези събития във Византия дошли папски пратеници да разберат дали унията се прилага на Атон. По волята на императора скитници-кръстоносци, изгонени от Палестина и наели се да служат като придворни войници във Византия, се нахвърлили върху зографските монаси.

Игуменът на Зографския манастир преп. Тома знаел, че еретиците са нападнали Света Гора и че скоро манастирските братя ще бъдат поставени на изпитание, и посъветвал някои от тях да се скрият. Други с игумена се затварят в манастирската кула, която разколниците запалват от всички страни. Мъчениците, заобиколени от пламъците в кулата, отправили последната си молитва към Христа: „Владико, Господи Боже наш! Ти си пролял пречистата си кръв за своята църква и си казал, че силите на ада няма да я погубят. Запази я от вълците, които я унищожават и умножават верните си раби по целия свят.“ След молитвата се чул глас от небето: „Радвайте се и се веселете! Небесната ви награда е голяма.“ Така затворените вътре 26 защитници на православието предали душите си в Божиите ръце на 10 октомври 1280 г.

Кулата, в която пострадали зографските мъченици, останала невредима до 1873 г. Но тъй като закривала северното здание на манастира, а и освен това имало опасност да се срути, братята от обителта решили на нейно място да издигнат паметник.

Александър Михайлов