България получи костите на цар Самуил от Гърция – най-значимото културно-историческо събитие от десетилетия насам.
В свой стил Радев, който управлява от 4 месеца и 20 дни, обяви „на нас се падна историческата чест да го постигнем“ и срамежливо спомена над 60-годишните усилия за това. Но те никога не са били на всяка цена – през 2015 г. в София патриарх Вартоломей поиска срещу костите да върнем църковни реликви и над 400 ценни ръкописа, отнети от манастири в Северна Гърция по време на Първата и Втората световна война. Обществото реагира остро.
Сега всичко стана някак набързо. Зарадвахме се, че това е индиректно международно потвърждение за българския характер на Самуиловото царство. Всенародно поклонение и заупокойна молитва отдадоха дължимата държавна и църковна почит към владетеля, символ на непреклонната борба за българска независимост.
Радев използва случая и прибързано и на тъмно постави научната общност пред свършен факт. Говори за „споразумение“ с гърците. А споразуменията му – спомнете си с „Боташ“, се четат от малцина и са доста неясни. „48 предмета са и не са наши“, твърди доц. Бони Петрунова, директор на НИМ. Демек, крадени са. Да, ама много учени са на мнение, че артефактите, които връщаме, са с български произход.
Не е ясно и кой реши погребението да е в София. Защо не на мястото на битката при Ключ, Петрич, или да се върнат в Преспа, за да се помни докъде се е простирала средновековната българска държава? „Появиха се абсурдни твърдения как Самуил се бил черкувал и дори бил кръстен в „Св. София“, при положение че дори не знаем къде се е намирал Средец от това време, още по-малко дали църквата е функционирала като такава през Х-ХI в.“, коментира археологът Георги Сенгалевич от НАИМ-БАН.
До момента няма разговори с научната общност за антропологично и генетично изследване. Радев бързаше. Не от уважение към владетеля (виждаме двойния аршин към Гаврил Радомир), а защото му беше нужно зрелище. Подготвя се за овладяване на последния бастион – президентството.
Обзорник
