Васил Златарски повече от три десетилетия изследва историята на българската държава през средните векове

На 14 ноември се навършват 160 години от рождението в Търново на Васил Златарски – един от най-видните български историци, професор, член на БАН, както и на около 30 чуждестранни академии и научни дружества, оставил ни задълбочени изследвания по проблемите на българското Средновековие и Възраждане и борбите на народа ни срещу османското владичество.

Първоначално учи в родния си град, след което заминава за руската столица, където завършва класическа гимназия. Записва се да следва в Историко-филологическия факултет на Санкт Петербургския университет и го завършва с отличие през 1891 г.

Защитава дисертация на тема „Писмата на цариградския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон“ и постепенно се оформя като историк и научен работник под ръководството на руските професори слависта В. И. Ламански и византолога В. Г. Василевски. Под тяхно влияние насочва научните си интереси към проблемите на средновековната българска история.

В България младият учен за кратко време учителства, след което постъпва като преподавател в Софийското висше училище. Почти веднага е изпратен на специализация в Берлин, където прекарва около две години и се запознава с постиженията на германската славистика и българистика, специализира и археология. Завърнал се в родината си, е избран за доцент през 1897 г., преминава през извънреден професор, за да стигне до редовен професор през 1906 г.

Васил Златарски е основател и титуляр на Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет. От 1900 г. той е действителен член на БКД (дн. БАН). Близо двадесет години ученият е секретар на Историко-филологическия клон на БАН, а в периода 1921 – 1925 г. е негов председател. От 1926 г. до смъртта си е подпредседател на Управителния съвет на БАН.

Проф. Златарски има големи заслуги за развитието и на българската археология, като през 1910 – 1912 г. прави разкопки на средновековната крепост Червен. Преди това проучва вътрешния град на столицата на Първото българско царство Преслав и манастира в местността Патлейна.

Ученият умира на 15.XII.1935 г., оставяйки ни богато научно творчество.

В своята близо половинвековна научно-изследователска дейност Васил Златарски създава 213 труда в областта на политическата, църковната и културната ни история през Средновековието и Възраждането, както и във връзка с някои изяви на българско национално самосъзнание. Занимава се задълбочено и с национално-освободителните борби на народа ни срещу османските поробители.

Трудовете му се отличават със солидна документална база и критично отношение към използваните извори, поради което и днес не са загубили своята научна стойност.

В резултат на дългогодишните изследвания и разкопки се появяват трудовете му „Приемниците на Омуртага“, „Писмата на византийския император Романа Лакапена до българския цар Симеон“, „България през 8 век“, „Имали ли са българите свое летоброение?“, „Сюлейманкьойския надпис“, „Политическото положение на Северна България през 11 и 12 век“, „Иван Асен II 1218 – 1241 г., „Потеклото на Петра и Асена, водачите на въстанието в 1185 г.“, „Политическата роля на Софрония Врачански през Руско-турската война 1806 – 1812 г.“, „Първите български депутати в Русия“ и др.

Най-значителният труд на проф. Златарски е „История на българската държава през Средните векове“. Тук ясно проличава талантът му на изследовател-аналитик. Неговата история и до днес е едно от най-обстойните изложения върху българското Средновековие. Особено детайлно и пълно е изследването му за първите столетия от историята на нашата държава. Разработките на българския учен в този негов труд са насочени предимно към Първото българско царство, като на изучаването му той посвещава повече от три десетилетия от научната си дейност.

Големи са заслугите му за изясняване на ролята на прабългарите, образуването на българската държава, управлението на хановете Крум и Омуртаг, времето на княз Борис I, Симеоновия Златен век и борбите на цар Самуил с византийските нашественици.

В изследването си Златарски се позовава на редица исторически материали, като например обширната кореспонденция на охридския архиепископ Теофилакт. Този крупен труд на българския историк остава незавършен, като изложението, свързано с българското минало, е доведено до 1280 г. – поради внезапната му смърт.

През дългогодишната си научна дейност Васил Златарски се докосва и до някои проблеми на старата българска книжнина, като предмет на заниманията му са „Второто Наумово житие“, „Житието на Св. Иван Рилски“ от Г. Скилица, „Житието на Теодосий Търновски“, както и някои моменти от живота и дейността на Черноризец Храбър и на Презвитер Козма, „Паисиевата история“, „Историята на йеромонах Спиридон“ и др.

Атанас Коев