Георги Константинов – колекционерът на афоризми

Днес, на 86 години (роден на 21.IV.1940 г.), Георги Константинов продължава да наблюдава света с онова любопитство, което времето не успява да отнеме. Годините са натрупали истории, но не са притъпили нито чувството му за хумор, нито желанието му да превръща видяното и преживяното в думи.

Познавам Жоро от години и имах щастието постепенно да се превърна в негов съмишленик в една много лична за него кауза – написаното през годините да не остане просто в папки и ръкописи, а да стигне до хората. Той ми повери цялото си творчество, а аз приех присърце желанието му един ден да види част от него на страниците на любимия си вестник. Радвам се, че този ден дойде. Затова изпращам тези афоризми не просто като негов читател. Изпращам ги с огромно уважение към един човек, който и на 86 години продължава да мисли, да пише, да се смее на света и понякога – много точно – да му се присмива.

Зад тези афоризми стои човек с огромна житейска памет, семейство, което е неговото продължение, и поколения след него, на които оставя не само спомени, а и мисли.

Може би точно това е една от тихите форми на будителство – да си живял достатъчно, за да имаш какво да кажеш, и все още да вярваш, че думите имат значение.

Радосвета Парушева

С всичките внуци – Георги, Калоян, Елеонора

Сливенецът Георги Константинов си е поставил за цел да влезе в книгата на рекордите “Гинес” като единственият регистриран събирач на афоризми с колекция от над 1 000 000 броя. Едва 9-10-годишен, във втори или трети клас на началното училище, през 1949 г. изпълнил първата си тетрадка. Докато четял някой автор, примерно Виктор Юго, си записвал мислите му. После приятел му подарил стара книга с афоризми. И така се започнало. Листът и моливът винаги са му под ръка, за да може да записва, каквото чуе през деня. Вечер пък ги държи край възглавницата, защото тогава му идват негови мисли. Има около 5 000 авторски афоризми. Афоризмите в тетрадките са преброени и описани по страници, и са над 900 000. С книгите и изрезките броят им отдавна трябва да е прехвърлил милион, смята Георги Константинов. Преди години негов приятел попитал централата на “Гинес” в Лондон дали биха регистрирали човек, който събира анекдоти. Първоначално му отговорили отрицателно. Но след това, благодарение на американска доброволка от Корпуса на мира, проучили и му отговорили, че досега такъв рекорд няма досега. Но за да влезе в „Гинес“, трябва да поеме разноските на двама техни представители, които на място да установят броя на събраните сентенции. Преди това обаче Георги трябва да довърши работата си – да налепи изрезките, да преброи афоризмите. В тази нелека задача му помагат синът и най-вече снахата. Девизът му не е измислен от него, но го следва: „Днес – много повече от вчера и много по-малко от утре”.

Георги Константинов бил хидроинженер и първите три години изкарал по разпределение в Златоград. Свободното си време прекарвал в библиотеката, където библиотекарката също била привлечена към идеята и събирала за него афоризми. Пенсионирал се като началник на отдел “Регионално развитие и благоустройство” в община Нова Загора. Днес, освен интелектуалното си хоби, обича да играе тенис на маса. Шегува се, че преди години съпругата му се разсърдила, че в едно интервю определил колекцията си като своето съкровище и че ако стане пожар – първо изрезките ще спасява.

Предлагаме ви част от неговото съкровище:

1. Жаждата за вода се утолява през устата, а жаждата за знание – през очите.

2. Хората с висока ерудиция винаги са в отлична кондиция.

3. Когато един човек има философско мислене, значи е мъдър, а когато един мъдрец има човешки разсъждения, значи е философ.

4. Искате ли нещо да не стане, не го започвайте, а искате ли то да стане – не го претупвайте!

5. Винаги до успеха стигат само онези, които предварително са го решили.

6. Добрият писател нагажда историите в книгите си, талантливият ги претворява, а гениалният ги сътворява.

7. По-рано се пишеше твърде много и не оставаше време за четене и размисъл. Сега се пише твърде малко, но вече на човек нито му се чете, нито му се размишлява.

8. Геният в творбите си влага таланта си, а в живота – и дарбата си.

9. Не може човек да направи нещо голямо, ако не е правил преди това малки, но добри неща.

10. Паметта е нашият дневник, който винаги носим със себе си. Лошото е, че с годините страниците му пожълтяват, мастилото избледнява, някои от листите са безвъзвратно загубени.

11. Ако до една възраст си мислите, че сте казали всичко на хората, пак не трябва да мълчите! Напрегнете мозъка си и ще откриете, че все още има доста неща, които си заслужава да ги споделите с тях.

12. Погледът ранява, а словото убива!

13. Гениите живеят, талантите преживяват, а простосмъртните просто съществуват.

14. Острият ум се възприема добре, когато не се опитва да боде.

15. Критиката е нещо като увеличителна лупа, тя помага на човек да види отблизо своите недостатъци, но малко хора умеят това.

16. Когато нещо важно започва от утре, подготовката за него би трябвало да е започнала много по-рано от вчера.

17. Ако искате да направите нещо значимо, не правете нищо, с което бихте намалили значимостта на това нещо.