Сестра ми почина и остави в наследство апартамент. Тя нямаше деца и съпруг. Наследници сме аз, баба ни по майчина линия и дядо ни по бащина линия. При какви квоти се разпределя наследството?
Димитрина Василева
Българското наследствено право следва няколко принципа при разпределянето на наследството. Основно е правилото, че по-близкият по степен роднина изключва от наследяване по-далечния роднина. Естествено и най-логично е първите редове наследници да се попълват от най-близките роднини. Те са децата и родители на починалия.
Но при липса на наследници от тези редове към наследяване се призоват по-далечните роднини. Така е в хипотезата, когато наследодателят не е оставил деца, а родителите не са живи. Тогава към наследяване се призовават братя и сестри, заедно с баби и дядовци, или тези от тях, които са живи. Такъв е и вашият случай.
Трудно е да бъдат проследени мотивите на законодателния орган за приемането на тази разпоредба, но интересното е, че тези наследници са поставени да наследяват заедно, но квотите им в наследеното имущество са различни. Също така трябва да се съобрази и фактът, че законодателят не е подходил избирателно към това от чия страна са бабата и дядото, и кои от тях са живи. При живи две баби и двама дядовци те всички наследяват.
Конкретните правила се съдържат в Закона за наследството (ЗН). Според член 8, алинея 2 от Закона за наследството, когато починалият е оставил само братя и сестри заедно с възходящи във втора (т.е. баба и дядо) или по-горна степен (например прабаба и прадядо, много рядка хипотеза), първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета.
В във вашия случай починалата сестра е оставила наследници – сестра, баба и дядо. Следователно преживялата сестра ще получи 2/3 идеални части от наследството, а 1/3 ще се разпредели по равно между живите баба и дядо, т.е. по 1/6 ид. ч. за всеки един от тях.
Ефтим Марев, юрист
