Иван Мърквичка – чехът, който рисува българското село със синовна любов

  Автопортрет, 1925 г.

Българският художник от чешки произход, живописец, педагог, обществен деец Ян Вацлав Мърквичка е роден на 23 април 1856 г. в с. Видим при Дуба, Австрийска империя.

Следва в Пражката академия за изобразителни изкуства при Антонин Лхота (1873-1877 г.) и в Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц. Работи като учител в Прага.

През 1881 г. Ян Мърквичка е поканен от източнорумелийското правителство, за да преподава рисуване в Пловдив. Тази краткотрайна авантюра на 25-годишния тогава младеж продължава четиридесет години, носейки на България безброй постижения и дарявайки я с един безценен неин син.

Ян Мърквичка, наричан Иван още с пристигането си в България и познат с това име на поколенията след него, след завръщането си в родината си възприема българското си име и дори започва да се подписва с него.

Голямата любов на чеха към родината ни спомага за фактическото му приобщаване в обществения живот и активното включване в културното изграждане на България.

В навечерието на Съединението в Пловдив Мърквичка се среща с едни от най-видните български общественици и интелектуалци – Иван Вазов, П. Р. Славейков, П. Каравелов, Константин Величков, с които обединява усилия в общи начинания.

Многобройни са новаторските инициативи на художника. Мърквичка преподава в Пловдивската мъжка гимназия, първото училище, гордо носещо имената на светите братя Кирил и Методий. Той вече има опит като учител в чешката столица. За Пловдив и България е истинско богатство, че има честта да се учи от толкова образован млад човек.

В България жанрово Мърквичка се ориентира основно към битовата селска живопис. Тя е донесла най-много популярност на създателя ѝ, но далеч не изчерпва неговото творчество – исторически картини, портрети, два автопортрета и множество пейзажи допълват жанровата палитра на неговото творчество.

Подобно на Иван-Вазовия пловдивски период, при Мърквичка той също е най-плодотворен. „Пловдивски пазар“ (1883), „Пазар в Пловдив“ (1888), „Циганска веселба“ (1887), „Птицепродавец“ (1887) са част от най-знаменитите проявления на неговия талант и първите платна, на които той нанася маслени бои. Обединява ги стремежът на автора към реалистичност и натуралност, и характерната за него балансираност на нюансите без резки контрасти между тъмни и осветени места. През този период, по-точно в годините 1884-1887 г., художникът работи и като сътрудник на чешки списания, на които изпраща скици на български селяни.

Най-известната картина на Иван Мърквичка “Ръченица” е сътворена в София, където първият вариант на платното е нарисуван през 1894 г., а вторият – през 1906 г.

В Пловдив Иван Мърквичка урежда през 1886 г. първата си самостоятелна изложба, участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. В града под тепетата заедно Константин Величков замисля откриването на рисувално училище.

Иван Мърквичка се установява през 1889 г. в София. От 1890 до 1896 г. е учител във Втора софийска гимназия. През есента на 1896 г. тук се открива Рисувалното училище (дн. Национална художествена академия) и художникът е назначен за негов пръв директор. Той е професор в училището от основаването му до 1921 г. Негови възпитаници са много бележити български художници, между които Цено Тодоров, Стефан Иванов, Андрей Николов.

Иван Мърквичка развива и голяма обществено-културна дейност.

През 1921 г. художникът се завръща в Чехословакия, където се насочва главно към рисуване на портрети.

Умира в Прага на 16.V.1938 г.

Най-известната картина на Иван Мърквичка „Ръченица“ е сътворена в София, където първият вариант на платното е нарисуван през 1894 г., а вторият – през 1906 г. В България Мърквичка се натъква на един неочакван проблем. Местните суеверия създават пречки на художника при търсенето на модели, масово хората отказват да позират. Дали затова или просто по стечение на обстоятелствата в бистришката кръчма, изобразена на платното, ръченица играе един друг голям приятел на България и на Мърквичка – ирландският журналист Джеймс Баучер. Според други версии картината изобразява шопски селянин от с. Вердикал край Банкя.

Никола Чолаков

Ще се радваме да коментирате нашите статии! Можете да го сторите във Фейсбук страницата ни. Благодарим на всички, които споделят мнението си!

Още от същата категория

Препоръчано

spot_img
spot_img