Автопортрет, 1925 г.
Българският художник от чешки произход, живописец, педагог, обществен деец Ян Вацлав Мърквичка е роден на 23 април 1856 г. в с. Видим при Дуба, Австрийска империя.
Следва в Пражката академия за изобразителни изкуства при Антонин Лхота (1873-1877 г.) и в Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц. Работи като учител в Прага.
През 1881 г. Ян Мърквичка е поканен от източнорумелийското правителство, за да преподава рисуване в Пловдив. Тази краткотрайна авантюра на 25-годишния тогава младеж продължава четиридесет години, носейки на България безброй постижения и дарявайки я с един безценен неин син.
Ян Мърквичка, наричан Иван още с пристигането си в България и познат с това име на поколенията след него, след завръщането си в родината си възприема българското си име и дори започва да се подписва с него.
Голямата любов на чеха към родината ни спомага за фактическото му приобщаване в обществения живот и активното включване в културното изграждане на България.
В навечерието на Съединението в Пловдив Мърквичка се среща с едни от най-видните български общественици и интелектуалци – Иван Вазов, П. Р. Славейков, П. Каравелов, Константин Величков, с които обединява усилия в общи начинания.
Многобройни са новаторските инициативи на художника. Мърквичка преподава в Пловдивската мъжка гимназия, първото училище, гордо носещо имената на светите братя Кирил и Методий. Той вече има опит като учител в чешката столица. За Пловдив и България е истинско богатство, че има честта да се учи от толкова образован млад човек.
В България жанрово Мърквичка се ориентира основно към битовата селска живопис. Тя е донесла най-много популярност на създателя ѝ, но далеч не изчерпва неговото творчество – исторически картини, портрети, два автопортрета и множество пейзажи допълват жанровата палитра на неговото творчество.
Подобно на Иван-Вазовия пловдивски период, при Мърквичка той също е най-плодотворен. „Пловдивски пазар“ (1883), „Пазар в Пловдив“ (1888), „Циганска веселба“ (1887), „Птицепродавец“ (1887) са част от най-знаменитите проявления на неговия талант и първите платна, на които той нанася маслени бои. Обединява ги стремежът на автора към реалистичност и натуралност, и характерната за него балансираност на нюансите без резки контрасти между тъмни и осветени места. През този период, по-точно в годините 1884-1887 г., художникът работи и като сътрудник на чешки списания, на които изпраща скици на български селяни.
Най-известната картина на Иван Мърквичка “Ръченица” е сътворена в София, където първият вариант на платното е нарисуван през 1894 г., а вторият – през 1906 г.
В Пловдив Иван Мърквичка урежда през 1886 г. първата си самостоятелна изложба, участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. В града под тепетата заедно Константин Величков замисля откриването на рисувално училище.
