Българският род Георгови от Велес

Портрет на Иван Георгов, 25.X.1885 г., Йена, Научен архив на БАН, фонд 153К, а. е. 5

Георгови е един от бележитите родове от Велес.

Андрея (Андрей) Геогров е единствен потомък на кожарски търговец. Търгува с жито и кожи, като поддържа търговски отношения със Солун, Будапеща и Виена. Той е и виден участник в църковните борби и националноосвободителното движение на македонските българи. Името му се открива сред имената на онези македонски първенци, които подписват „Обръщение на македонските българи до великите сили с искане да не ги откъсват от общото отечество България“ (20.V.1878 г.). В него пише: „Нашите желания и нужди са общи и неразлични с тия на нашите братя българе, които населяват Мизия и Тракия.“ Андрея Георгов е също член на Софийския комитет „Единство“ (един от многобройните комитети, създадени в защита на българите в Македония и Одринско след разпокъсването на българските земи от Берлинския договор). По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878 – 1879 г. Андрея Георгов е и член на привременна комисия, натоварена с финансовите, пощенските и административните дела на освободените в хода на въстанието територии. Той е избран и за депутат в Първото обикновено народно събрание на Княжество България. Умира през 1912 г. в София.

Андрея Георгов е баща на шестима синове и една дъщеря. Трима от синовете му – Георги, Илия и Иван, са видни фигури в обществения живот на младата българска държава.

Георги Георгов (1858 – 1929) през 1874 – 1877 г. учи в Земеделското училище в гр. Табор, Чехия. Получил отлична подготовка, той е назначен за управител на голямото имение Зелч на граф Франц фон Харах близо до Табор.

След освобождението на България Георги Георгов е привлечен в Министерството на финансите на Княжеството като подначалник на службата за земеделие и гори, където разработва проекти за създаване и събиране на образцови земеделски стопанства в различни части на страната. Към края на същата година е изпратен като управител и организатор в бившия чифлик на Мидхат паша край Русе, където създава модерното земеделско стопанство Образцов чифлик. Пак там организира и земеделско практическо училище през 1883 г. Създава също образцово земеделско стопанство в близост до София, където устройва образцов пчелин и дава тласък за развитието на пчеларството в България. Той внася селскостопански машини и сортови семена за нуждите на българското земеделие.

Георги Георгов също е част от движението в защита на правата на българите в Македония и Одринска Тракия. Той е сред неколцината създатели на Българо-македонската лига в Русе през 1880 г. След края на Стамболовия режим няколкократно е избиран за член на Върховния македонски комитет. Активист е на Демократическата партия и е депутат в XIV Обикновено народно събрание.

Илия Георгов (1860-1945) е юрист, журналист и политик. Завършва Пражката политехника през 1881 г. Секретар е на втория конгрес на македонските дружества в България през декември 1895 г., когато е избран за член на Върховния македонски комитет. През 1895 г. е определен за член на депутация от името на Македонския комитет, която да ходатайства пред руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.

Илия Георгов е един от лидерите на Демократическата партия, а също част от ядрото на отделилата се от нея през 1902 – 1905 г. Радикалдемократическа партия. Много пъти е избиран за народен представител.

Редактирал е вестниците „Балкан“, „Македонски глас“, „Демократ“, „Радикал“ и списание „Демократически преглед“.

По време на управлението на премиера Стефан Стамболов (1887 – 1894) е съден по обвинение за участие в убийството на министъра на финансите Христо Белчев (1857 – 1891).

В сблъсъка между привърженици на БЗНС и Конституционния блок на 17.IX.1922 г. във Велико Търново Илия Георгов е тежко ранен.

Иван Георгов (1862-1936) се отличава преди всичко с образа си на виден интелектуалец. През юли 1874 г. баща му го изпраща в Цариград, за да постъпи в тамошния лицей. Докато се готви, Екзархията получава покана от посолството на Австро-Унгария в Цариград да определи 15-16 момчета от различни краища на България, които да се учат за сметка на Ориенталски музей във Виена. Автор на този проект е австро-унгарският учен Феликс Каниц – куратор на музея и също виден пътешественик и приятел на България.

Иван Георгов е в първата група от петима младежи, определени от Екзархията. Пристигат във Виена през ноември 1874 г. През 1878 г. той завършва Виенското гражданско училище, като показва големи математически способности. След това е приет направо във втори курс на Виенската учителска семинария. На приемния изпит впечатлява с отлично владеене на немски език. Завършва педагогическото училище за три години.

От октомври 1881 г. е назначен като учител по математика и география в Софийската школа за земемери.

В средата на януари 1882 г. е повикан от министъра на народното просвещение К. Иречек за подначалник и помощник-деловодител на учебния съвет на Министерството на народното просвещение. През 1883 г. получава стипендия от фонда „Керемекчиев“ и заминава за Йена, Германия, за да изучава философия и педагогика. Една година следва и в Женевския университет. Висшето си образование завършва в Йена през 1888 г. с докторски изпит по философия, математика и санскрит.

Иван Георгов преподавал в Софийския университет от основаването му през 1888 г. до 1934 г. През 1892 г. е избран за професор, а през 1902 г. за действителен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Два пъти е избиран за декан Историко-филологическия факултет и пет пъти за ректор на Университета.

Известен е преди всичко като историк на философията, но е водел курсове и има приноси в редица други области: етика, педагогика, психология и лингвистика, по-специално развитие на детската реч, история и проблеми на училищното дело и на университетското образование в България.

Важно поле от разностранната дейност на Иван Георгов е отстояването на българската национална кауза и освобождаването на македонските българи като част от нея. Авторитетен учен и общественик, той участва в редица мисии като представител на българската общност в Македония заедно с Любомир Милетич и Александър Балабанов. В Петербург, Виена, Париж и Лондон пледират за разрешаването на македонския въпрос.

Членове на ръководството и външнополитически съветници на ВМОРО от ляво на дясно: Христо Матов, полк. Александър Протогеров, д-р Христо Татарчев (неизвестно кога и от кого, неговият образ е допълнително добавен във фотографията), проф. Любомир Милетич, д-р Димитър Точков, проф. Иван Георгов и Тодор Александров, 28.IX.1915 г.;   Фотограф Димитър Карастоянов

Оженва се за Елисавета Рубинщейн от еврейско семейство от Киев, която учи в Женева. Впоследствие тя приема фамилията на съпруга си. Проявява се като активистка на женското движение и през 1906 – 1907 г. оглавява Българския женски съюз.

Иван Георгов със съпругата му Елисавета и синовете им Владимир и Евгений (около 1900 г.),  Фотограф Димитър Карастоянов

Иван Георгов е бил член на Съюза на българските учени, писатели и художници, Всебългарския съюз „Отец Паисий“. Името му е най-тясно свързано и с дейността на Македонския научен институт, сред чиито основатели е. Той е и един от основателите на Софийския университет.

За огромната и разностранна дейност на проф. Иван Георгов като университетски преподавател говорят неговите лекции – „История на древната философия“, „История на новата философия до Кант“, „Кант, Фихте, Шелинг и Хегел“, „История на немската философия след Хегел“, „История на френската философия през XVIII и XIX век“, „История на английската философия“. Водел е също курсове по психология, естетика, етика, логика, педагогика и дидактика.

Д-р Александър Тонев