Димитър Маринов става първият директор на Националния етнографски музей

На 14 октомври 1846 г. във Вълчедръм, Ломско, е роден Димитър Маринов – фолклорист, етнограф, книжовник, историк и духовник.

Осиновен е от известния търговец в Лом Марин Бонев, който му осигурява добри възможности за образование.

Учители на Димитър Маринов били възрожденците просветители Кръстю Пишурка в Лом, а после като възпитаник на училището в Рилския манастир – Неофит Рилски до 1863 г., когато заминава за Цариград и продължава учението си в тамошното Военномедицинско училище. Издръжката му е осигурена от добродетелни българи.

В Цариград учи в тамошната класна гимназия като стипендиант на Антим I, владиката на Видин. Финалът на ученията му е във Философския факултет на Великата школа (гимназия) в Белград.

През 1875 г. Димитър Маринов е учител в Лом, но за кратко, тъй като е арестуван от турските власти с обвинение в укриване на оцелели четници от четата на Христо Ботев по време на Априлското въстание от 1876 г. Получава присъда от 2 г. затвор.

Освобождението му от затвора идва с освобождението на България по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

През 1879 г. Димитър Маринов е един от учредителите на Великото народно събрание в Търново. Същата година поема задълженията на председател на окръжния съд в Лом, после – в Русе, Силистра, Видин.

От 1882 г. е учител в Лом и София. После е директор на гимназиите в Русе и София, които укрепва организационно.

Димитър Маринов е директор за кратко и на Националната библиотека в София.

През 1904 г. министърът на просвещението Иван Шишманов назначава Димитър Маринов за завеждащ Етнографския отдел в тогавашния Народен музей в София. През 1904 – 1906 г. етнографът обикаля всички краища на България и откупува много предмети за музея. С общите усилия на Д. Маринов и И. Шишманов отделът е реорганизиран и през 1906 г. е обособен в самостоятелен Етнографски музей, а Д. Маринов става неговият първи директор.

Димитър Маринов се утвърждава като виден етнограф – събирач с издаването в периода 1891 – 1914 г. на поредицата си от седем книги „Жива старина“, чието оригинално заглавие е „Жива старина. Етнографическо (фолклорно) изучвание на Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Берковско, Оряховско и Вратчанско“. Първите шест книги са посветени на културата на населението от Северозападна България, а седмата има обобщаващ характер и териториално обхваща цялата страна (около 400 селища).

Димитър Маринов е редактор и на изданието „Вести“ в Цариград. Сътрудничи на различни вестници и списания, сред които са „Целокупна България“, „Търновска конституция“, „Труд“, „Македония“, „Читалище“ (бил е изявен читалищен деец). С вдъхновяващи публикации е в „Известия на Етнографския музей“, в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Не му е била чужда и историята и е автор на творбите „Чипровци или Кипровец“, „Йеромонах Йосиф Брадати“, „Димитър Кантакузин“, „История на българската литература“.

Борис Сandaanski