Винаги съм искал да бъда в група, а не самостоятелен изпълнител
Атанас Пенев, или Наско от Б.Т.Р. – както е по-известен, е български музикант. Роден е на 27.II.1971 г. в София. Първоначално е хорист в Представителния ансамбъл на Строителни войски. Пее като вокал на група „Сателит“, а след това на група „Бард“, които впоследствие основават студио „Графити“. От август 1993 г. е вокалист на българската рок група Б.Т.Р. Първият албум на Б.Т.Р. с вокал Наско Пенев носи името „Feel the Life“ и е в стил хевиметъл. Сред хитовете му заедно с Б.Т.Р. са „Елмаз и стъкло“, „Цвете от Луната“, „Златната рибка“, „Да погледна в теб“ „Надежда“, „Нощни влакове“. Песента „Спасение“ е химн на движението „Антидрога“ и се пее в часовете по музика. С групата изнася над 500 концерта у нас и в чужбина.
– Тази година беше изключително интензивна за вас – започнахте с турне в Северна Америка през януари и февруари, минахте през Европа, а след това и през българските летни театри. Как ви се отрази този емоционален маратон?
– Честно казано, много добре. Музикантът е музикант, когато е на път и на сцена. За последните две години два пъти ходихме до Северна Америка, три пъти минахме през Европа – с едно специално кратко турне, което направихме на Острова, и, разбира се, двете национални турнета – миналата година беше с „Ахат“ като наши специални гости, а тази – самостоятелни летни турнета по отворени театри. Звучи адски много и наистина никак не е малко, но това ни зарежда, така че не мога да кажа, че сме уморени. Много сме вдъхновени и очакваме големия концерт на 27 ноември в НДК.
– Има ли разлика в начина, по който ви посреща българинът в чужбина (в Чикаго, Торонто или Лондон) и публиката в летните театри в Русе, Пловдив или Варна? Къде носталгията и рок енергията се усещат най-силно?
– Разликата не е голяма, но факторът сантименталност има значение. Българите в Северна Америка са много далеч от вкъщи. В Европа е лесно – днес решаваш, вземаш самолета и се прибираш в България да гледаш някакъв концерт, да се видиш с приятел или да изпиеш една ракия с него и на следващия ден – обратно със самолета на работа. Зад Океана е наистина по-трудно. Затова там и концертите са малко по-носталгични. А рок енергията е навсякъде еднаква. Реално в Северна Америка рокът е застъпен много повече във всичките му разновидности – пънк, хард, хеви метал, алтернативен, кънтри, но българите са си българи и ние си харесваме българския рок.
– Предстои големият финал на TOUR 2026 в Зала 1 на НДК на 27 ноември. С какво това шоу ще се различава от летните концерти на открито?
– Сега сме в изработка на финалния сет лист, който ще бъде малко по-различен от този, с който пътувахме из България, ще бъде допълнен. Очакваме наши много близки приятели, които ще ни радват – нас на сцената и публиката. Забавлението ще е пълно, а ако накрая сме преуморени, значи, че ще сме си свършили работата много добре. Това е планът.
– Зала 1 на НДК има по-специална, акустична и тържествена атмосфера. Подготвяте ли някакви специални визуални ефекти или сценография за София?
– Не, нищо специално няма да търсим като ефект, по-скоро важни са музиката, хората и близкият контакт с публиката, доколкото е възможно в такава голяма зала – да я накараме да се усмихне, да пее и защо не и да танцува.
– Имали сте съвместни изяви със симфоничен оркестър. Какво е усещането?
– Да, направихме две много сполучливи турнета – мюзикъл и рок, и класика и рок, със симфоничния оркестър на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ заедно с Георги Патриков като диригент. Така отпразнувахме и 30-годишнината на Б.Т.Р. Страхотно е. Няма как да опиша магията, която в крайна сметка струеше от сцената. Ние самите адски много се наслаждаваме на тези концерти. Даже от време навреме при първите концерти колегите ми спираха да свирят, за да може да се чуе какво свири оркестърът. А там наистина правиха страхотни неща. Оркестърът привнася нещо грандиозно. Когато представяме албума „30 години на сцена“, който записахме тогава със симфоничния оркестър, аз се шегувам, че нашият албум е по-хубав от този на „Металика“ (смее се). Най-малкото по-хубав е, защото е на български и е български продукт.
– Любо Киров, с когото направихте хита „Ще бъда там“, ще бъде ли в НДК?
– За момента е зает, но ако се освободи, много силно се надявам да дойде и да изпеем заедно песента. Ние го познаваме още от младеж – ние самите бяхме младежи по онова време. Винаги сме си говорили „айде да направим нещо“, но чак сега се случи, така че никога не е късно за такива колаборации. А да работиш с Любо е удоволствие, той е страхотен човек, страхотен певец, музикант и артист. Забавата по време на записа беше пълна.
– Вие сте заедно на сцена вече над 30 години в почти непроменен състав (Наско, Славчо, Иван, Илиян). Каква е тайната формула да запазите приятелството и професионализма си без тежки его сблъсъци след толкова време?
– Ееее, имали сме проблеми, разбира се. Не всичко е цветя и рози за тези 33 години вече. Но в крайна сметка, когато прибереш егото за сметка на общата работа, се получава. Защото ние сме семейство. Едно голямо семейство. И понякога трябва да загърбиш собствените си виждания или концепции. Винаги сме били демократи. Когато решим да направим нещо и има различни мнения, гласуваме – печели този, за когото са гласували повече. Ако си от губещата страна и не приемем твоята идея, няма сърдити. Още от ден първи сме по този начин. Може би това е едно от нещата, което ни е запазило.
– За тези 33 години в групата станахте баща, променихте се като човек, преминахте през различни житейски етапи. Кой е най-големият компромис, който сте правил в името на това Б.Т.Р. да остане едно цяло?
– Честно казано, не се сещам за някакъв огромен компромис, който съм правил. Винаги съм искал да бъда музикант, винаги съм искал да бъда на сцена, винаги съм искал да бъда в група, а не самостоятелен изпълнител. Така че каквито и компромиси да съм правил, не са били толкова големи.
– Вие пеете със същата мощ и енергия, както и преди 25 години, което е огромно изпитание за гласните струни в рока. Има ли момент, в който се плашите, че гласът ви може да ви предаде при толкова натоварена програма?
– В интерес на истината съм имал три случая – всичко е от преумора. Единият беше като млад – за 30 дни имахме 40-45 участия, всичко беше на живо, както и сега. Нямаше как да се скрие човек. Последният път беше по времена т.нар. Околосветското ни пътешествие. По средата на турнето ни хвана неприятен грип и за пръв път загубих гласа си заради фарингит. Обмисляхме да купим билети за обратно, но слава Богу всичко се нареди.
– Как се грижите за себе си?
– Грижата е само една – с наспиване. Която и да е болест може да се пребори с добро наспиване, с добра храна и вода.
– Дъщеря ви Мартина Пенева вече е изключително успешна и разпознаваема млада актриса с роли в театъра и киното. Какво е усещането да гледаш детето си на сцената, но в различна светлина – не като рок звезда, а като горд баща в публиката?
– (Смее се.) Казахте го – като горд баща в публиката, който гледа не само сцената, ами и около себе си публиката как реагира. Радвам ѝ се и я подкрепям по всеки възможен начин в успехите и неуспехите ѝ. В крайна сметка и в нейната професия не всичко е цветя и рози. А трудностите трябва да ги има, защото така израства човек. Няма лошо.
