Димитровден – 26 октомври – Празник на архитекти и строители
„Св. Архангели Михаил и Гавраил“ – Арбанаси
Това забележително строителство е свързано с църковно-националното движение – напрегнатата и решителна борба за извоюване на независима българска църква.
След падането на България под османска власт българската църква преминала под управлението на Цариградската патриаршия, която била призната от Високата порта за единствен представител на всички християнски народи в империята, в това число и на българите.
Българската църква преустановила своето независимо съществуване. Използвало привилегированото си положение, гръцкото духовенство постепенно придобило пълно надмощие в България. Почти навсякъде българските владици и други църковни сановници били заменени с гръцки. Заемането на длъжностите в църковната йерархия ставало чрез откуп, което давало простор на корупцията и ги превръщало в доходна сделка за лично обогатяване. Повечето от гръцките духовни служители се отнасяли високомерно и пренебрежително към българите. Народностната дискриминация се проявявала в опити за асимилация на българското население. Нашият народ страдал от двоен гнет – от една страна турското потисничество, и от друга Цариградската патриаршия.
Първите български архитектурни паметници след падането на Втората българска държава под османска власт
През втората половина на ХV век в землищата на планинските манастири и в отдалечените от главните пътища места се строят малки еднокорабни църкви, обикновено без външна украса. Тоя тип църкви, обхванати от една единствена дълбока арка, с притвор или без притвор, е бил представителната църковна сграда през цялата епоха на турския феодализъм.
През втората половина на XV век външният притвор и галерията, свързана с него, които всъщност са прибавената към църквата част, са градени с клетъчен градеж, в който всеки камък е обграден от четирите страни с тухли.
Клетъчният градеж се разпространява в западна и източна България още през XIV век. През XVI век този вид градеж намалява и отстъпва мястото си на градеж само от камък. Към сводовете на църквата се прибавя и примитивно изграден купол, а покривът е като покрив на къща. Малките и тесни прозорци се разширяват навътре, но старите похвати на строителите се забравят и стилът на тази архитектура изчезва (църквата „Св. ап. Петър и Павел“ в Търново).
В края на XVI век турските султани разрешават свободно да се строят църкви и манастири. В житието на майстор Пимен Софийски се казва, че той построил 300 църкви и манастири.
Майсторите и работниците, изграждали османската архитектура у нас, били българи.
Народните легенди за майстор Манол, който си направил крила и изхвърчал от минарето на Селим джамия в Одрин, за майстор Павел, който вградил сянката на младата си невеста в основата на строения от него мост, ни дават дори имената на прочути строители. Църквите в Младо Нагоричане са строени от същите майстори, издигнали джамията в Куманово. Съществуват доказателства от XIX век, че българските майстори от онова време, проектирали и ръководили строежи на турски монументални постройки, са работили и самостоятелно. Прочутият търновски майстор Никола Фичев построил самостойно две джамии в Търново и една в Казанлък.
В началото на Х век арабинът Харун на път за Венеция преминал през България. Той твърдял, че българите имали дървени къщи.
В България имало и дървени църкви. В края на IX или началото на Х век в Преслав била построена голяма дървена трикорабна базилика.
В началото на XVI век султан Селим I заповядал да се превърнат в джамии всички каменни християнски храмове. На християните той разрешил да строят само дървени църкви. Несъмнено това дало нов тласък на развоя на народната архитектура. Известно е, че в края на XVI и началото на XVII век дубровничаните са притежавали в Търново малка дървена църква. Тя имала хубаво местоположение, от нея се виждал половината град.
През XVII век в Търново на Марино поле католиците българи разполагали с дървената църква „Св. Троица“.
През 1640 г. архиепископ Петър Богдан заварил в Русе две дървени църкви, в Разград също две, и на други места. Дървени църкви се изграждали през целия XVIII и през първата половина на XIX век. Имало ги в цялата страна.
Зиданите каменни църкви
Църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси е строена на два пъти.
По-старата част, навярно от XVI век, се състои от самата църква и притвор пред нея. През 1635 – 1637 г. тя е увеличена с малко параклисче и галерия, фасадите на която са украсени с островърхи арки.
През 1760 г. е построена голямата църква „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ в Арбанаси. Строителите я украсяват с галерии и правят някои нововъведения. Те прибавят две полукръгли певници – конхи и покриват пространството с широк купол. Фасадите са декорирани с аркирани ниши, наподобяващи слепи прозорци. Арките на тия ниши са леко пречупени.
През 1800 г. с голям купол е покрита и главната църква на Бигорския манастир „Св. Йоан Предтеча“ в Македония (дн. в Северна Македония). Типът църква с голям сляп купол бил много разпространен в началото на XIX век (четирите параклиса в Рилския манастир: „Св. Йоан Предтеча“, „Св. Сава и Симеон“, „Св. Йоан Богослов“ и „Събор на Светите Архангели“).
Подобен купол има и историческата църква „Св. Неделя“ в Батак, в която по време на Априлското въстание от 1876 г. са избити множество мъже, жени и деца. Баташката църква е изградена през 1813 г. от майсторите Марко и Петър, навярно и двамата от Пещера. Броят на малките куполи в църквата – 12, символизира дванайсетте апостоли на Иисус Христос, а централният купол – Спасителя. Олтарната преграда е зидана. Църквата е полутъмна и атмосферата в нея е средновековна.
„Св. Неделя“ в Батак отвътре
Строят се и по-големи църкви, повечето от които са трикорабни базилики: съборната църква „Св. Богородица“ в Самоков, църквите „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ в Плевен, „Св. Йоан Предтеча“ в Габрово, „Св. Архангел Михаил“ в Калофер и на много други места.
Първата трикорабна базилика, построена през 1756 г., е църквата „Св. Николай Чудотворец“ в Мелник.
Изградена е на един от градските хълмове. Трите ѝ кораба са под един покрив и са разделени от дървени, замазани с хоросан колони. Цялата покривна конструкция е дървена. Прототип на тази църква са бароковите базилики в Италия.
От трите габровски църкви, построени през XVIII век, е запазена само църквата „Св. Иван Предтеча“, но конструкцията ѝ е преправена.
Една от най-привлекателните църкви на Възраждането е църквата „Св. Троица“ в Русе.
„Св. Троица“ в Русе
Построена е през 1806 г. Чудесно пропорционираната ѝ вътрешност е шедьовър на тогавашната архитектура. Всички форми са много добре измерени. Всичко е работено с мярка и вкус от ръцете на голям майстор. Обърнатият към олтара иконостас е изработен в стил ампир (художествен стил, подражаващ на античното изкуство, появил се във Франция по времето на империята на Наполеон Бонапарт). Седемте чифта тънки колони завършват с йонийски позлатени капители, чиито волути (спирален архитектурен орнамент) са съединени с гирлянди. От гирляндите излизат ивици с класически орнамент.
