– Преди дни вие и още близо 200 учени от БАН и университетите, сред които 44 професори и 104 хабилитирани преподаватели, изразихте в отворено писмо позицията си срещу намерението на правителството да въведе само по един учебник по някои предмети. На 15 септември премиерът Радев обяви, че по български език и литература, история и география ще има само по един учебник заради слабите резултати на учениците в PISA. Ще помогне ли единният учебник за по-добри резултати, или проблемът е другаде?
– Няма да помогне, защото проблемът не е в броя на учебниците, а в това как се преподава. Нека припомним основната идея на изследването PISA. То оценява функционалната грамотност на 15-годишните по четене, математика и природни науки – способността им да мислят логично и да анализират, като прилагат знанията си в реални житейски ситуации. Физически може да има един учебник, но в нашата наука – историята, няма една-единствена обективна истина. Могат ли в един учебник да се поберат всички гледни точки? Опасността е той да бъде политически натоварен.
И сега учебниците се съобразяват с учебната програма, утвърдена от Министерството на образованието. Ключът е в учителя. Той трябва да бъде подпомогнат методически, за да помага на учениците да разберат едно или друго събитие и процес и да ги насочва към критично мислене.
– След като всички учебници спазват една и съща учебна програма, в какво е разликата?
– Миналото е едно, но разказите за него са различни. В това е тънкостта. За много исторически събития съществуват различни научни хипотези. Има и лични мнения – в крайна сметка учените са живи хора и това не може да бъде ограничено. Един 15-годишен младеж трябва да познава различните гледни точки. Това го кара да мисли, т.е. да бъде функционално грамотен по история. Има ясни и неоспорими факти и на тяхна основа може да се прави сравнителен анализ.
При малките деца нещата стоят другояче – там фактите трябва да се поднасят последователно, а патриотичното възпитание е много важно. Уроците са по-кратки и не бива да ги объркват. Но 15-годишният вече разсъждава самостоятелно. Ако не намери в учебника – например във втората част на урока – различните мнения за дадени събития, ще ги потърси другаде. И тогава може да настъпи объркване.
– Привържениците на единния учебник казват, че така всички деца ще имат равен старт, независимо в кое училище учат.
– Нима сега децата нямат равен старт? Въпросът е по-скоро какви са критериите за оценяване – това е трудната част в работата на учителя. Автор съм на учебници и съм оценявала други. Водещата линия в тях трябва да бъде ролята и мястото на България в света – ученикът да има представа кои са българите. Важно е да не се нарушава представата за националната идентичност, а това се постига с ясно зададени стандарти. Остава да се реши как ще бъде поднесен материалът, как ще се изисква усвояването му и как ще функционира това знание – ученикът да може да сравнява, да разсъждава и да запази мисленето си на българин.
– Кои са най-чувствителните теми, по които един учебник рискува да наложи една гледна точка: Османското владичество, комунизмът, Македония?
– В сегашните учебници тези теми са представени обективно. На този етап не виждам теми, по които учебник, поръчан от МОН с ясни държавни изисквания, би наложил една-единствена гледна точка. По-скоро външни влияния биха могли да направят това. Разделението идва при събитията и личностите от ХХ век, но и там различията постепенно се преодоляват.
– Има ли опасност учебникът да стане инструмент на властта, която го одобрява?
– Такава опасност винаги има.
– Вашето и моето поколение учеха по един учебник.
– Времето беше друго. Но да, материалът беше по-ограничен, нямаше много гледни точки, а и знанията се оценяваха по друг начин. Политическата конюнктура се променя. Учебниците по история трябва да дават на ученика по-широк хоризонт, така че той да знае как се оценява едно събитие – а именно такива приложими знания проверява и PISA. Ако учебникът е един, по-трудно се отсява онова, което е нужно на младия човек, за да бъде самостоятелна личност. Повече учебници означава по-малко наизустяване и ограничаване.
Многообразието помага на учителя да се ориентира как да преподава – самият ученик и сега чете само един учебник, избран от училището. Въпросът е какво има в него: най-вече установени факти, а темите с дискусионен характер трябва да намират място не в основната, а в съпътстващата програма. Важно е и как методистът ще формулира въпросите. Това показва значението на историята като наука.
– Русия и Китай преминаха към единни учебници.
– Това са други системи. Всяка държава сама определя образователната си политика. Още през 2015 г. у нас беше взето решение срещу ограничаването на броя на учебниците. Същественото е при създаването им да няма деструктивни влияния – политически, финансови интереси на издателствата, опасност от корупция.
– Защо се включихте в отвореното писмо?
– Заради всичко казано дотук: историята не може да се сведе до един-единствен разказ за миналото.
– Вие, учените, не стигнахте ли до общи позиции?
– Българските историци се стремят да бъдат максимално етични към своята наука, т.е. да излагат събитията такива, каквито са. По някои процеси съгласието е по-голямо, по други – по-малко. Спорове има например за ролята на партиите в развитието на обществото след Освобождението, както и за последните 80 години – затова дискусиите не бива да се избягват.
– Сред подписалите отвореното писмо е и доц. Зорка Първанова…
– Подписалите писмото имат своя позиция и участието им не е формално.
РОЛЯТА НА ИСТОРИКА Е ДА ПОКАЖЕ БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ
Историята е наука и трябва да представя нещата обективно, но до истината се стига трудно. Преподавам средновековна българска история и когато разглеждам даден проблем със студентите си, го поставям в контекста на Византия, Балканите и Европа. Казвам им: „Когато ходите в чужбина, знайте кои сте – не свеждайте глава, а помнете какво сме направили.“
Да вземем въстанието на Асеневци. Във византийските извори то е представено като бунт срещу императора, а в Бориловия синодик – като освобождение на българите от гръцко (византийско) робство, извършено от цар Иван Асен I. Учителят трябва да обясни какво и как пише византийският автор и да направи правилния прочит. Ролята на историка е да покаже българската позиция, като я съпостави с другите, и да открие истината.
Друг пример е въстанието на Ивайло (1277-1278) срещу цар Константин Асен (1257-1277). Всички сме го учили като проява на „класова борба“. Каква класова борба през XIII век? Когато започнах да следвам, си казах: какви са тези работи? Всяко събитие трябва да бъде поставено в контекста на времето, което го е породило, а не да му се налагат съвременни модели. В някои академични издания мантрата за въстанието като „селска война“ продължава да се повтаря, защото го сравняват с въстанията в Англия или Ирландия. Там ситуациите са други. А случилото се у нас през 1277-1280 г. всъщност е гражданска война, чийто начален тласък се дава от въстанието на Ивайло.
Ема ИВАНОВА
-
Проф. Милияна Каймакамова преподава история в СУ „Св. Климент Охридски“
