Никола Генев Колчев е роден на 18 януари 1856 г. в гр. Севлиево.
На 16 г. става учител в родния си град.
През 1875 г. взема дейно участие в работата на Севлиевския революционен комитет по подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Под негово ръководство е изработено въстаническото знаме.
В Севлиево не се вдига въстание. Приготовленията за него са разкрити от турската власт. Никола Генев с негови другари са арестувани, жестоко измъчвани, но не признават нищо за дейността на комитета. Знамето скрива сестра му. През юли 1876 г. поради недоказана вина Никола Генев е пуснат от затвора. През р. Дунав пристига в Букурещ, където живее сред българските хъшове. След това заминава за Одеса, Русия.
При обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г. постъпва доброволец в Българското опълчение в Кишинев. Зачислен е във II рота на III опълченска дружина.
На 9, 10, 11.VIII.1877 г. като взводен командир участва в сраженията, които III опълченска дружина води в североизточните склонове на Шипка. Втора рота проявява изключителна храброст, а Никола Генев е награден с руския орден „Георгиевски орден за храброст“ III степен.
След падането на Плевен на 28.XI.1877 г. руското командване предприема общо настъпление към Одрин и Цариград. Отрядът на ген. Радецки преминава през затрупания със сняг Балкан, атакува турския укрепен лагер при с. Шейново и го превзема. Взводът на унтерофицер Никола Генев проявява изключителна храброст и командирът му е награден с руски сребърен медал.
През февруари – март 1878 г. в района на гр. Котел башибозуци и черкези грабят и избиват българското население. Трета опълченска дружина разгромява башибозуците при с. Тича. Унтерофицер Никола Генев за трети път е награден с руски орден.
Никола Генев е един от първите български офицери, завършили Военното училище в София и произведен в чин подпоручик. По негово желание е изпратен в Трета пехотна дружина в град Радомир, в която служи до 1883 г. През 1883 – 1884 г. учи в офицерската школа в Петербург, Русия. В България го изпращат в Радомир, където III дружина е преустроена в Трети Струмски полк.
По време на Сръбско-българската война от 1885 г. кап. Никола Генев е назначен за командир на Трънския отряд.
На 3.XI.1885 г. сръбските Моравска дивизия, Нишавска армия и Шумадийска дивизия атакуват безуспешно българските позиции.
Сърбите подновяват настъплението си от връх Руй срещу гр. Трън с осем роти пехота срещу само две български роти. Въпреки това с щикови атаки кап. Никола Генев отблъсква сърбите.
По заповед на Главното командване кап. Никола Генев през нощта срещу 4 ноември изоставя позициите при гр. Трън и започва отстъпление с отряда си към Сливница. Към 10 ч. на 5.XI.1885 г. пристига с отряда си на позициите при Сливница. Включен е в отряда на кап. Михаил Савов, командир на лявото крило на Сливнишката позиция. Трета дружина е разположена на крайния ляв фланг на лявото крило. Тук кап. Никола Генев с Трета дружина отблъсква атаката на V сръбски полк.
Кап. Никола Генев с победите на неговата III дружина при гр. Трън, с. Братушково и връх Кел-таш много допринася за победата на България във войната.
До 1893 г. кап. Никола Генев е дружинен командир. След това до 1900 г. командва 19-и Шуменски и 7-и Преславски полк. От 1900 г. до 1904 г. е командир на бригада в 6-а Бдинска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор и по негова молба е уволнен от Българската армия.
По време на Балканската война на 7.Х.1912 г. ген.-майор Никола Генев е назначен за командир на Македоно-одринските опълченски дружини. Успява да сформира Македоно-одринско опълчение в състав от 14 000 бойци. Получават бойно знаме.
На 2.XI.1912 г. ген. Никола Генев е назначен за командир на Кърджалийския отряд, който веднага започва настъпление на юг и превзема Момчилград. На 7.XI.1912 г. води решителен бой в местността Балкан Тореси в Родопите с корпуса на Явер паша и го разбива. На 8.XI.1912 г. Кърджалийският отряд освобождава гр. Гюмюрджина. Следва труден преход през Източните Родопи. На 14.XI.1912 г. Явер паша се предава в плен с войските си и предава сабята си на ген. Никола Генев. Взети са в плен един турски генерал, двама полковници, 260 офицери и 10 000 войници.
В началото на 1913 г. при Шаркьой под командването на ген. Никола Генев воините от македоно-одринското опълчение отбиват голям турски десант.
След края на Първата световна война през 1918 г. о. з. генерал-майор Никола Генев е покрусен от втората национална катастрофа. Участва активно в дейността на Македоно-одринското дружество в София, чийто председател е дълго време.
Умира на 12.IV.1934 г. в София. Неговият възвишен патриотизъм, бележита храброст и качества на голям военен командир ще съхранят завинаги името му в българската история.
Ангел Ангелов
