Щурмът на Кубадинската позиция

Завладяването на Кубадинската позиция и на Кюстенджа – Меджидие – Черна вода

Към края на лятото на 1916 г. Румъния влиза в Първата световна война на страната на Антантата. България като част от Централните сили също обявява война на Румъния на 1.IX.1916 г.

Всеобщ е стремежът за освобождението на Добруджа, южната част на която ни е отнета след Междусъюзническата война според Букурещкия мирен договор от 28.VII.1913 г. Започва българското настъпление в тази изконна българска земя, победните битки с превземането на Тутраканската крепост, защитата на Добрич, победните боеве на Конната дивизия, отбиването на румънския десант при с. Ряхово.

В средата на септември 1916 г. българските войски достигат до Кубадинската позиция. Действията им да я пробият в движение не успяват, но и опитите за настъпление на румънско-руските и сърбохърватските войски от там на юг се провалят.

Кубадинската позиция е изградена и предварително подготвена от румънците от река Дунав до Черно море – с. Расова – с. Кубадин – с. Узунлар – с. Топра Хисар – с. Тузла при езерото Текиргьол. Добре е укрепена и оборудвана. Снабдяването с провизии, боеприпаси, подкрепления става през железния мост през реката по преминаващата зад нея железница Черна вода – гр. Кюстенджа. Защитавана е от 70 батальона, 90 полски батареи, 32 ескадрона – румънски, 2 руски дивизии, половин сърбохърватска дивизия.

Пред позицията се съсредоточава III Българска армия с 62 батальона, 43 полски, 11 тежки батареи, 29 ескадрона. Подкрепа оказват 217-а немска дивизия, бригадата „Боде” и VI турски корпус от 18 батальона. Щурмът на Кубадинската позиция е командван от фелдмаршал А. фон Макензен, западният сектор се командва от генерал Тошев, а източният – от генерал Кантарджиев.

На 19.X.1916 г. в 6.30 часа е открит няколко часа ураганен артилерийски огън от български и германски тежки батареи по цялата дължина на позицията.

Започва всеобща пехотна атака. Посрещната е с артилерийски огън от румънските и руски батареи. Въпреки обстрела на много места противникът е изгонен от предните окопи към главната позиция.

На 20.IX. още от разсъмване лявофланговата I Софийска дивизия постига успех на предната линия. Съседният VI турски корпус също достига съвсем близко до главната позиция. IV Преславска дивизия превзема няколко руски окопа, продължава атаката и пленява 3000 руснаци.

На десния фланг Конната дивизия и придадени пехотни части завземат предните окопи и отхвърлят врага към по-задните му укрепления. Германските части също напредват бавно под силен картечен обстрел.

21.X.1916 г. е решителен ден в битката.

След 10-часови боеве към 17 часа 4-та Преславска дивизия отхвърля руските части пред с. Кубадин и овладява селото. Вдясно 217-а германска дивизия и Конната дивизия, подкрепена от пехотни части, овладяват укрепленията при с. Топра Хисар, отбранявани от румънската 14-та дивизия и сръбски части. Конницата завзема с. Текиргьол.

На левия фланг I Софийска дивизия също атакува стремително, нанася големи поражения и превзема главната позиция в сектора си. В тази тежка за тях ситуация румънските, руските и сърбохърватските части започват бързо отстъпление на север с падането на нощта. Кубадинската позиция в участъка при с. Качамак пада в наши ръце.

Българите постигат победа с цената на тежки загуби.

Кубадинските позиции. Щаб на дивизия наблюдава отстъплението на неприятеля

Но и врагът е обезкръвен и отстъпва.

На 22.X. от рано сутринта започва преследването на отстъпващия неприятел. Най-бързо напредва Конната дивизия – 24 км на север. По-късно през деня тя влиза в бой в гр. Кюстенджа (Констанца). Генерал Ив. Колев оставя един батальон за гарнизон и продължава на северозапад. Руският боен флот обстрелва настъпващата конница, включително и при Кюстенджа откъм Черно море.

На 23.Х.1916 г. се извършва решителен рейд на конната дивизия на ген. Ив. Колев. Тя настига и разбива 5 отстъпващи румънски батальона (дружини). При с. Кара Мурад се устремява към отстъпващата румънска колона. Два руски ескадрона се опитват да попречат на нейния набег.

Атаката на 9-и конен полк при с. Кара Мурад

Българската конница разбива руската казашка конница. Западната група завзема гр. Меджидие и с. Расово. На следващия ден достига до Черна вода и укрепения район около града. През нощта румънците спешно се евакуират с оръдията по железния мост оттатък Дунава. Българските части влизат и в Черна вода на 25.X. където вземат пленници, 200 вагона, 2 локомотива, няколко оръдия и картечници.

Така дивизиите на III Българска армия, подкрепени от германски и турски войски, овладяват Кубадинската позиция. Настъплението на север продължава, за да завърши с достигането на долния Дунав и Дунавската делта в края на 1916 г. Цяла Добруджа, тази плодородна българска земя, е освободена от румънско господство.

Румен Стоилов