Български авиоконструктори 1895 – 1961

16 октомври – Празник на българската авиация и Военновъздушните сили

Поручик Джамджиев пред една от своите летящи машини

Списъкът няма претенции за пълна изчерпателност и е ограничен за период, започващ с проектирането от българин на първата летателна машина в България (1895) и приключва със смъртта на проф. Цветан Лазаров (1961), при когото авиоконструкторската мисъл и самолетостроенето в България достигнаха своя връх за изминалия ХХ век.

Харалампи Джамджиев (1875 – 1961)

Приема се, че той е родоначалник на българското въздухоплаване, доколкото през 1895 г. е първият етнически българин, разработил идея за летателна машина, реализирана само на чертеж. Следват поредица от негови разработки на орнитоптери (летателни конструкции с криле, имитиращи полет на птици), които не отбелязват реален успех. Той е първият авиационен теоретик у нас.

Васил Златаров (1869 – 1932)

Основател и пръв организатор на българското въздухоплаване и авиация, на безмоторното летене. Първият българин, летял на балон (1892), на планер (1904) и на самолет (1910). Първият строител на планери у нас. Първият и единствен строител на български балон. Основател на първата в света полева военна аеропланна работилница (Свиленград, 1912).

Иван Гевренов (1881 – 1966)

Автор на първия български летателен апарат, използващ принципите на вертолета (1910). Основател на първото авиационно списание в България (1911).

Сотир Черкезов (1883 – 1961)

Първият българин построил самолет в чужбина (Русия, 1911 – 12) по метода на събиране и сглобяване на детайли и възли от различни модели, с който са извършвани реални полети.

Иван Каролев (1885 – 1922)

Основоположник на първата аеропланна постоянно действаща полева работилница (1912 – 13). Построил за пръв път в България сборен самолет от възли на катастрофирали аероплани (1913), който успешно лети продължително време.

Стефан Калинов (1889 – 1915)

Създател на първия авиационен бомбодържател в България (1912). Строител на аероплан, възстановено копие на френския самолет „Воазен“ (1915).

Атанас Григоров (1891 – 1959)

Авиоконструктор, създал първия български хидроплан (1924).

Георги Божинов  (1879 – 1955)

Автор на проект и строител на самолет, в който са внедрени редица оригинални идеи.

Асен Йорданов (1896 – 1967)

Бележит български и американски авиоконструктор. Конструирал и построил първия официално узаконен летящ български самолет (1915). Уважаван авторитет в самолетостроенето на САЩ.

Асен Йорданов и летецът Радул Проданов пред първия действащ български самолет

Кирил Петков (1898 – 1964)

Възпитаник на катедрата по самолетостроене към Мичиганския университет, САЩ. Началник на конструкторската служба в Държавна аеропланна работилница (ДАР) – Божурище. Участва в конструирането на самолетите ДАР-3, ДАР–4, ДАР-5. Негови авторски конструкции са ДАР-7СС1 и произвеждания в серийно производство ДАР-8.

Професор Херман Винтер (1897- 1968)

Германски аероинженер и авиоконструктор. Създател на българското промишлено самолетостроене. Оглавявал конструкторския отдел в ДАР – Божурище (1925 – 1931). Под негово ръководство и пряко участие са разработени самолетите от ДАР-1 до ДАР-5 включително.

Цветан Лазаров (1896 – 1961)

Забележителен авиоконструктор, организатор и педагог. Най-значимият представител на промишленото самолетостроене в България и единственият български авиоконструктор, създал фамилия от самолети ЛАЗ/LZ.

Автор е на 14 проекта, включително и по един за реактивен, за хеликоптер и за безмоторен самолет. Повечето от тях са реализирани. Професор и полковник от ВВС, създател и първи ръководител на катедра „Самолетостроене“ към Техническия университет, София.

Карло Калигарис

Италиански аероинженер. Директор и главен конструктор на самолетната фабрика „Български Капрони“ – Казанлък, филиал на италианската фирма „Капрони“ с 10-годишна концесия (1932 – 1942). Конструирал два реализирани проекта на самолети, пуснати в серийно производство.

Борис Бончев (1904 – 1995)

Авиационен техник, конструктор и организатор. Близък сътрудник последователно на Херман Винтер, Кирил Петков и Цветан Лазаров. Участвал в конструкторската работа на всички самолети, строени в ДАР – Божурище (1925 -40) и Държавна самолетна фабрика (1941 – 1945).

Константин Бошнаков (1911 – 1971)

Аероинженер и авиоконструктор, сътрудник на Цветан Лазаров. Взел участие в създаване на самолетите ДАР-10А и ДАР-10Ф.

Кирил Кърлов (1917-2003)

Аероинженер и конструктор, възпитаник на катедрата по самолетостроене към Института по самолетостроене Брауншвайг, Германия. Сътрудник на Цветан Лазаров в ДСФ – Ловеч. След 1948 г. е главен конструктор на предприятието. Взел участие в конструкторската разработка на Лаз-7 и Лаз-8. Ръководил колектива – създател на самолет Лаз-7.М и създал конструкция на ново крило на разработвания самолет, внедрено по-късно в серийно производство.

Даню Йотов (1918 – ?)

Авиотехник и конструктор, по-късно полковник от ВВС. Сътрудник на Цветан Лазаров, участвал в конструкторската разработка на прототипите ДАР-10Ф, Лаз-7.1, Лаз-7.2, Лаз-7.8 и Лаз-12.

Радослав Каратодоров

Авиотехник и конструктор, сътрудник на Цветан Лазаров. Взел участие в конструкторската разработка на прототипите на ДАР-10Ф, Лаз-7.1, Лаз-7.2, Лаз-8 и Лаз-12.

Цано Томов (1922 – 2003)

Авиоконструктор, сътрудник на Цветан Лазаров, участвал в конструкторската разработка на прототипите на ДАР-10Ф, Лаз-7.2, Лаз-7.3 и Лаз-8.

Професор Димитър Панчовски

Аероинженер, възпитаник на Цветан Лазаров. Участвал в конструирането на Лаз–12 и в проектирането на безмоторни самолети.

Любен Панов (1926-1980)

Аероинженер, възпитаник на Цветан Лазаров. Професор по хидроаеродинамика. Конструктор на безмоторни самолети. Участвал в конструирането на Лаз-12.

Днес традициите, създадени от тези авиоконструктори, са продължени от възпитаниците на катедра „Въздушен транспорт“ към Техническия университет – София.

Константин Д. Костов