Пейо Радев Гарвалов е роден през 1876 г. в гр. Чирпан.
След завършване на средното си образование в родния си град се записва студент в Загреб, където завършва фармация и получава магистърска степен.
Връща се в България и работи като аптекар в София, Лъджене и др., където си изгражда авторитет на добър специалист.
С престижната му професия пред него се открива възможността да бляскаво бъдеще, спокоен и уреден в материално отношение живот. Вместо това той предпочита да впрегне своя интелект, знания и сила в борбата на поробените си братя в Македония и да постави живота си в услуга на ВМОРО. Както той сам казва негов идеал е Гоце Делчев, а пример за подражание Михаил Попето, Христо Чернопеев и Даме Груев.
В началото на 1906 г. Пейо Гарвалов влиза като нелегален в Македония. Изпращат го в Серския революционен окръг в четата на драмския войвода Михаил Даев. В четата на Даев Пейо Гарвалов получава първоначалната си четническа подготовка. Проявява се в редица акции със своята смелост и съобразителност. Неговият интелект и енергия скоро да забелязали от ръководството на окръга и в началото на 1907. е избран за член на Серския окръжен революционен комитет и е назначен за драмски войвода.
В Драмско освен на гнета на турския поробител българското население е подложено и на терор от страна на гръцките чети, затова основната задача пред младия ръководител е да се организира отпорът срещу гръцката въоръжена пропаганда, която след Илинденско-Преображенското въстание в Драмско взема застрашителни размери и е пряко подпомагана от турските власти. Основен вдъхновител на гръцкия терор е драмският гръцки владика. Жертва на гръцките изстъпления стават редица по-будни българи, а целта на гърците е да сплашат българското население, да го накарат да се откаже от Организацията и да се върне отново в лоното на гръцката патриаршия.
Новият войвода действа с широк размах и за кратко време успява да спре напора на гърците и да възстанови силата на Организацията и вярата на поробеното население.
Много са подвизите на Драмската чета начело с Пейо Гарвалов, но най-мащабното действие е акцията срещу гръцкото казино в Драма, проведена 6.VII.1906 г. За обект на акцията неслучайно е избрано казиното, което е свърталище на всички по-проявени деятели на гръцкия комитет в Драма. Революционна група от трима души – Димитър Каракузов и Димо Попигнатов, водени от Гарвалов, напада казиното с бомби и револвери, завързва сражение по улиците на Драма с пристигналата турска полиция, в което загиват Каракузов и Попигнатов. Пейо Гарвалов се измъква от града и след три дни се връща в Драмската чета. „Задачата ни беше не да отмъщаваме, а да съкрушим гръцкия терор с беззаветността на саможертвени членове на всесилна и всемогъща организация.“, споделя по-късно със своите другари Пейо Гарвалов.
По време на нападението над казиното в Драма други две групи нападат с. Плевня и с. Горенци, седалище на гръцкия владишки заместник. Врагът е изненадан от тези три акции и дава 11 жертви, между които и ръководителят на гръцкия комитет в Драма.
На 6 април 1907 г. Пейо Гарвалов загива в сражение с турската войска в с. Баница, Серско. Обсадени в селото от войската, Пейо Гарвалов и неговият четник Филев, след като привършват патроните, за да не бъдат заловени живи, се самоубиват. По ирония на съдбата Пейо Гарвалов намира своята геройска смърт в същото село, в което четири години по-рано е загинал неговият кумир Гоце Делчев.
Д-р Александър Тонев
