– Каква е разликата в декларациите, които подават политиците пред Сметната палата и пред Антикорупционната комисия?
– Декларациите пред Сметната палата съдържат информация за произхода на дарените средства на политически партии, свързани с финансирането и подпомагането на предизборната им кампания и се подават от политически партии, участващи в предизборна кампания. Пред Антикорупционната комисия се подават декларации за имущество и интереси от лицата, заемащи висши публични длъжности, в това число и председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия. Тези декларации съдържат информация за цялото притежавано от тях движимо и недвижимо имущество, доходи, задължения и кредити над 10 000 лв., парични суми, включително във влогове, банки, кредитни институции, участие в търговски дружества и т. н. от лицата на висши публични длъжности. Такива декларации се подават във всички демократични държави.
– Какво се случва, ако не се подаде декларация от политик – Слави Трифонов го прави за пореден път?
– Санкцията е в размер от 1000 до 3000 лв. При повторно неподаване глобата е от 3500 до 6000 лв. Липсата на адекватна санкция при нарушаване на задължението за подаване на декларация на практика не позволява постигане на законовата цел за прозрачност и информираност на общността относно средствата на лицата, заемащи висши публични длъжности.
– Какво ще стане, ако всички политици преценят, че парите им са чисти, както е преценил Слави Трифонов, и никой не подаде декларация?
– Следва да бъдат въведени адекватни законови санкции, които действително мотивират политиците да подават декларация. Например, когато председателите на политическите партии, получаващи държавна субсидия, не подадат декларация, санкцията следва да е свързана с ограничаване правото да участват в избори или правото да получават държавна субсидия.
– Според Тошко Йорданов ефектът от подаване на декларации е търсене „на сеир“. За сеир ли става дума?
– Подаването на декларации за имущество и интереси цели прозрачност за средствата на лицата, заемащи висши публични длъжности. Целта е превенция лицата да не се възползват от длъжността, която заемат за лично обогатяване. Заемащите публична длъжност лица носят по-висока професионална отговорност и не могат да се позовават на аргументи за защита на личен живот, когато се касае за притежаваното от тях имущество.
– Депутатът от ДПС Делян Пеевски, който години наред декларираше, че притежава един стар “Опел”, е посочил в последната си декларация през 2021 г. пред Антикорупционната комисия, че има милиони в имоти, влогове и вземания. Едновременно с това той отказа да се обяснява за имуществото си с дежурния аргумент – питайте първо как е забогатял Иво Прокопиев. Освен журналистите не е ли нормално и някой друг да се поинтересува откъде са тези пари?
– Информация относно притежаваното имущество от лицата, заемащи висши публични длъжности, касае цялото общество. Декларирането на финансите и имуществото е гаранция, че лицето не се е обогатило неправомерно и няма несъответствие между неговите доходи и притежаваното от него имущество. Иво Прокопиев не заема висши публични длъжности и не разходва обществени средства, поради което правилата за деклариране на имущество и интереси няма как да се прилагат за него.
Видното от декларациите обогатяване на депутата от ДПС Делян Пеевски е въпрос, който следва да бъде проверен от НАП и прокуратурата. Възниква съмнение относно законността и обстоятелствата, при които е придобил милиони в имоти, влогове, вземания за толкова кратък период, спрямо последния момент, когато по официални данни е притежавал само един лек автомобил. Антикорупционната комисия също следва да провери неговото имущество, тъй като след подаване на декларацията в срок от 6 месеца комисията има задължение да извърши проверка във всички възможни регистри, включително тези на банковите институции и да се произнесе с доклад за съответствие/несъответствие на декларираното имущество с действително притежаваното.
– Видимо при някои декларации има несъответствия – немарливо попълнени, с некоректни данни, какво се случва след това?
– Когато се установи несъответствие при деклариране на имуществото, Антикорупционната комисия дава 14-дневен срок за отстраняване на непълнотите и грешките. В случай, че несъответствието не бъде отстранено в този срок, и то е в размер на не по-малко от 5000 лв., материалите се изпращат на Националната агенция за приходите за извършване на ревизия.
– За м. г. Антикорупционната комисия е установила 22 случая за конфликт на интереси. Какво следва после?
– Лицата, за които е установен конфликт на интереси, нямат право в продължение на една година да заемат публична длъжност. Те се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., лишават се от дневно възнаграждение за периода, в който конфликтът на интереси е бил укрит, и се извършва проверка на съответствие на имуществото им по реда на производството за отнемане на незаконно придобито имущество.
– Според анализа в годишния доклад на Антикорупционния фонд за 2021 г. реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита. Как разбирате това?
– Както преди, така и през 2021 г. водените наказателни производства не отразяват действителното състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво. През 2021 г. няма нито едно образувано и развило се разследване за корупционно престъпление, насочено срещу високопоставено длъжностно лице, няма нито една нова влязла в сила осъдителна присъда. От 2015 г. насам има 3 осъдителни към 14 оправдателни присъди. Нито едно престъпление за корупция в публичната сфера не е с ефективно наказание лишаване от свобода. Т. е. виновни за корупционни престъпления на най-високопоставени длъжности няма.
В същото време публично известните случаи на предполагаема корупция, по които изобщо няма образувани дела или няма осъдени лица, са редица: санкционираните по антикорупционния закон „Магнитски“ заради „тяхната значителна роля в корупцията в България“, „АЕЦ Белене“, ТЕЦ Варна, „Осемте джуджета“, фалитът на Корпоративна търговска банка, нередности при обезвреждане на животински трупове с мобилните инсинератори, фитосанитарният контрол и дезинфекция на ГКПП “Капитан Андреево” и др.
– Какъв е проблемът и какво трябва да се промени, за да има ефективни присъди и за политиците по върховете?
– Проблемите са: неоснована на закона избирателност при образуването на наказателни производства, непрозрачност, липса на независимост на компетентните органи. Срещу определени лица се образуват проверки и започва наказателно преследване, а срещу други лица при наличие на изобилие от факти и доказателства никога не започва проверка.
Друг пример е създаването на голям медиен шум в началото на започнато наказателно производство, последвано от пълно информационно затъмнение без възможност за проследяване на развитието му. Проблем е внасянето на обвинителни актове за действия, които не съставляват престъпления, както и внасянето на необосновани обвинителни актове, които логично няма как да доведат до осъдителни присъди.
Тези проблеми биха могли до голяма степен да се преодолеят чрез външен, съдебен, независим от прокуратурата контрол върху част от актовете на прокурорите, които преграждат развитието на наказателното преследване. Необходим е и външен контрол върху дейността на главния прокурор, който е несменяем и има възможност да влияе върху развитието на всяко едно производство.
– Докладът ви установява, че не са предприети нужните законодателни изменения през 2021 г. Колко време е нужно за това и защо не се случи за краткото управление на кабинета „Петков“?
– За да бъдат приети законодателни промени е необходимо технологично време за провеждане на процедурата, започваща с обществено обсъждане, и завършваща с публикуване в „Държавен вестник“. По-съществена не е даже нуждата от технологично време, а политическата воля за осъществяване на законодателна промяна. Необходими са реформи в сферата на правосъдието и противодействие на корупцията, което може да се случи при стабилно парламентарно мнозинство. Важно е да се осигури независимостта на Антикорупционната комисия и да се подобри ефективността при противодействие на конфликта на интереси.
– След 7 месеца управление кабинетът на Кирил Петков беше свален, но някои неща не се промениха: главният прокурор е все така недосегаем. Висшият съдебен съвет му адвокатства и не позволява да бъдат разгледани по същество сигналите срещу него. Антикорупционната комисия работи в стария състав, освободен е единствено Сотир Цацаров, от когото не беше потърсена никаква отговорност защо не проверява хора със съмнителни доходи. Нищо не се чува за търсене на отговорност от Борисов… Изглежда, че всичко си е постарому. Така ли е?
– За да бъдат приети законодателни промени е нужна политическа воля за промяна на статуквото и наличие на стабилно парламентарно мнозинство, което да приеме промените.
Ема Иванова
* Даниела Пенева е завършила е право в СУ. Има опит в гражданското, търговското и административното право, както и в процедурата по получаване на достъп до обществена информация. Професионалният ѝ интерес е насочен към изследване и анализ на корупционни практики.
Нито едно престъпление за корупция в публичната сфера не е с ефективно наказание лишаване от свобода. Т. е. виновни за корупционни престъпления на най-високопоставени длъжности няма.
