8 април – Ден на ромите
* Държавата не се намеси, за да разбере, оповести и потърси сметка на този, който изплаши ромите, че норвежци ще им вземат децата
* За разлика от българите, които масово си купуват фалшиви сертификати, ромите се ваксинират
– Какво представлява здравно-медиаторната програма и колко са здравните медиатори в момента?
– Здравният медиатор има за цел да посредничи между здравните институции и групи в риск, изолирани общности, в които няма или е ограничен достъпът до здравни услуги. Здравното медиатoрство в България има над 20-годишна история – през 2001 г. първите петима здравни медиатори започват работа в ромския квартал на Кюстендил, финансирани по проект. След дълги години на застъпничество пред институциите през 2007 г. здравният медиатор беше вписан като професия в Националния класификатор на професиите, а държавата започна да отпуска средства за назначаване на здравни медиатори към общините. През 2007 г. се учредява Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“ (НМЗМ), което обучава, организира и подкрепя дейността на здравните медиатори. През 2022 г. държавата осигурява делегиран бюджет за работата на 307 здравни медиатори в 151 общини във всички 28 области.
– Кой може да стане здравен медиатор?
– Здравен медиатор може да стане всеки, който добре познава общността, в която ще работи, трябва да е комуникативен, да владее езика ѝ, да притежава свидетелство за завършено средно образование, да е завършил курса за придобиване на квалификацията здравен медиатор, да има положително отношение към ваксините. Такива курсове се провеждат всяка година от Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. Всяка община, заявила желание за отпускане на бройка по делегиран бюджет, организира подбор, на който се избират кандидатите за обучението. Има много кандидати, но предвид ниското заплащане има и текучеството, новите здравни медиатори често не практикуват професията си дълго, остават тези, за които тази професия е мисия.
– Обикновено здравният медиатор работи с групи – беседи, лекции, информационни срещи и др. При пандемията как въобще вършехте работата си?
– Работата на здравния медиатор в пандемична обстановка е значително усложнена. Въпреки че съвременните технологични възможности предлагат начини за комуникация, които не изискват физически контакт, много от клиентите на здравните медиатори са с ниска компютърна грамотност и физическият контакт не може да бъде заместен. Затова през 2020 г. чрез кампания за набиране на средства екипът на Сдружение „НМЗМ“ се постара да екипира с предпазно облекло здравните медиатори и да им осигури маски и дезинфектанти още преди държавата да осигури такива средства за работещите в спешна помощ и в болничните заведения. На много места здравните медиатори минаваха от врата на врата да разясняват на хората как могат да се предпазят от заразяване и раздаваха маски, дезинфектанти и информационни материали, разработени от НМЗМ. Поради липсата на силна национална комуникационна кампания за ковид, а впоследствие – и за ваксините срещу ковид, много РЗИ-та се възползваха от разработените от нас информационни материали. Сега здравните медиатори продължават “от врата на врата” да запознават хората и убеждават за ползите от ваксините срещу Ковид-19.
– Кои бяха основните проблеми в работата ви през пандемичните 2020 и 2021 г.?
– Борбата с негативното отношение към ваксините срещу Ковид-19 в световен и в национален мащаб е много трудна. В България не се проведе убедителна национална кампания за ползите от ваксините, което усложнява работата на здравните медиатори сред изолираните общности. Те са още по-податливи на фалшиви новини, конспиративни теории, свързани с ваксините и вируса Ковид-19. Ромите винаги са били застрашени от социално изключване и изолация, което само храни страховете им. Държавата не се намеси, за да разбере, оповести и потърси сметка на този, който изплаши ромите, че норвежци ще им вземат децата, затвори няколко ромски квартала, въпреки че ромите не боледуваха повече от българите и по този начин отново настрои двата етноса едни срещу други. Проблемът с ваксинациите срещу Ковид-19 доведе и до страх от ваксините от задължителния имунизационен план, което и в момента е огромен проблем, тъй като с падането на ваксинационното покритие се завръщат рисковете от избухване на епидемии от ваксинопредотвратими заболявания като морбили. Главен мотив за ваксинация както сред българите, така и сред ромите се очертава пътуването в чужбина. За разлика от българите, които масово си купуват фалшиви сертификати, ромите се ваксинират. Много роми се прибраха в България, за да си поставят ваксини.
– Мрежата съществува от над 20 години – какви са впечатленията ви: има ли промяна в здравната култура на ромите и в каква посока?
– Сдружение „НМЗМ“ е ярък пример за ползите от НПО сектора и възможността им да пилотират успешно кампании в сфера, за която има малко, до никакъв опит и познания. Както за българите, така и за ромите здравето не е най-важното нещо в живота, то е въпрос на късмет. Може би затова и профилактиката в нашата страна я няма никаква. НМЗМ от години се бори с държавата всички бременни в тази страна да имат равни права за профилактични прегледи и проследяване на бременността, за да не страдат след това децата на България и всички ние да плащаме двойно повече пари за лечение и социални помощи.
-Вие се занимавате главно със здравеопазване, но имате общ поглед върху живота на ромите. Как живеят те и кои са основните им проблеми, погледнато отстрани?
-Ромите в България не са еднородна маса, между различните групи и населени места има голяма разлика, не може да ги сложим под един знаменател. Най-трудно и изолирано живеят маргинализираните групи, които масово не говорят изобщо български – това са турскоговорящите, и на тези места без здравен медиатор всички институции са безполезни! Пандемията от ковид в последните 2 г. допринесе за допълнително обедняване именно на най-уязвимите и нуждаещите се от подкрепа ромски семейства. Затварянето на кварталите през 2021 г. буквално отряза хората от източниците им на препитание, а в по-драстичните случаи – и от храна. Но има квартали, даже и села, където повечето роми завършват средно образование, има много студенти, но както образованите българи, така и те напускат държавата и намират по-добро бъдеще в чужбина! Данните сочат, че в последните години броят на ромите, които завършват висше образование, непрекъснато се увеличава. Ние в НМЗМ винаги сме подкрепяли здравните медиатори да продължават образованието си – и в момента много от тях учат в университети – за медицински сестри, акушерки, социални дейности, педагогика и др. Защото, освен че предоставят успешно една здравно-социална услуга, здравните медиатори през годините се утвърдиха като най-успешната интеграционна политика на държавата ни. При все това за обществото ни, както сподели преди години една от здравните ни медиатори, все още „интегрираните роми са невидими“.
Ема Иванова
- Огнян Каменов е роден на 7.VІ.1960 г. в София. Завършва Българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ през 1988 г. и Бизнес администрация в НБУ през 2012 г. Работил е като фотограф, учител, експерт. Сега е секретар на НМЗМ. Има две фотоизложби на тема „Роми“.
Медицински прегледи с мобилна техника, 2004 г.
Информационна кампания за популяризиране ролята на здравните медиатори, Монтана, 2016 г.
Обучение на здравни медиатори, 2015 г.
