– Поведението на руския посланик Елеонора Митрофанова разделя отново обществото ни. Ново ли е това разделение или старото – на русофили и русофоби?
-Разделението е старо, предхождащо Третата българска държава. Но старо не означава умиращо. Напротив, противоборството между филите и фобите е енергично в нашето общество. А това е следствие на следното: българите имаме една история, но различен прочит на тази история. Оттук и по-високият праг на толерантност сред някои наши съграждани, когато става дума за поведението на посланик Митрофанова. За тях като че ли Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1968 г. трябва да се съобразява с Митрофанова, а не посланикът – с разписаните дипломатически норми.
-Тя откровено обижда българите, българските институции и премиера (в случая когато ни нарече „европодлоги“ дори се извини), но една част от живеещите у нас приемат за нормално поведението й. Митрофанова започна да дава спорни оценки за събития у нас веднага след встъпването си в длъжност – през януари 2021 г. Защо ни е толкова ядосана още оттогава?
-Не мисля, че тук става дума за емоционално поведение от страна на въпросното лице. Не е въпрос на гняв, а на влизане в роля, на сценична слюнка, на пресметлива театралност. Целта на руския посланик е да се инвестира в така или иначе съществуващото разделение в българското общество, което споменахме преди малко. Политиката на руското посолство в София е тривиална: „разделяй и владей”. А Елеонора Митрофанова е като диригент на цял творчески състав от оркестрали – от парламентарно представени партии до НПО-та, които с готовност попиват движенията й, за да създадат хибридна симфония.
-Защо в момента, когато България най-много се ослушва в подкрепата си за Украйна от страх да не „влезем във война с Русия“, поведението на руски посланик ескалира? Как се държат останалите руски посланици в ЕС?
-Елеонора Митрофанова като всеки един друг посланик на Руската федерация е просто една пешка в информационната война, водена от Москва, като част от физическата такава срещу Украйна. Колегата й в Париж например бе привикан от френските власти заради публикуването на обидна за Европа карикатура. Т.е. дипломатическият състав на Русия навсякъде в Стария континент е въвлечен в този конфликт от своето политическо ръководство. А това е тъжно, понеже руското министерство на външните работи за разлика от силовите ведомства във въпросната държава (т. нар. силовики) бе по-скоро против инвазията срещу Украйна.
-За руския посланик българският премиер е чиновник, който не може да я критикува, докато всъщност тя е чиновникът – човекът, назначен от Кремъл. Кой може да коментира поведението на един посланик?
-Във всеки случай посланикът не може да коментира ръководството на държавата домакин. В този смисъл определянето на българския министър-председател като „чиновник” от страна на посланик Митрофанова си беше безочлива и безвкусна провокация. В интерес на истината обаче също толкова непрофесионално бе и даденото от Кирил Петков определение на Русия като „бензиностанция с ракети”. Подобни изказвания сигурно носят трепет в екзалтирани фен групи, но тези подхвърляния всъщност не са на висотата, на която трябва да бъде словесната ангажираност на българския министър-председател. А всички знаем какви са приликите и разликите между човека и прасето, когато те се сборят в калта. Дано българският премиер е разбрал, че разстоянието между ума и устата не е неудобство, а предимство за интелекта.
-И все пак премиерът дава някакъв знак на недоволство от поведението на руския посланик, докато останалите (присъдружни партии в кабинета и опозицията) мълчат. Защо?
-Мълчат, защото така им е удобно. Все пак да се мълчи на Дядо Иван е въпрос дори не толкова на политика, колкото на народопсихология. Това обаче не означава и обратното: че всеки път, когато има провокация от страна на Москва, ние трябва да реагираме като пружини. Така например не трябва да допускаме нашата дипломация да е толкова сприхава спрямо Москва, колкото е северномакедонската такава спрямо София. Понеже е нелепо. Разликата е, че ние няма какво да се доказваме на Кремъл.
-Депутатът от БСП Александър Симов обяви: „Прочетох изявленията на Митрофанова и не съм сигурен, че това е намеса във вътрешните работи на страната.“ Така ли е?
-Предоставеният от вас цитат е показателен за това, че в България нямаме споделено разбиране за това кое е добро и кое – лошо; какво е позволено да се прави и какво – не е. Все пак дори и политиците трябва да се абстрахират от теснопартийните си интереси и конюнктурните си дарове, когато става дума за най-малкото общо кратно: консенсуса около принципи и правила, поради които ние се идентифицираме като едно общество. Повтарям: нямаме ли обща дефиниция за базовото, ще станем лесна жертва на другите държави.
Какво правим например, ако утре някой представител на БСП излезе и каже: „Прочетох българската Конституция и да ви кажа, не съм сигурен, че искам да я изпълнявам.“ Иначе от БСП могат да си спорят с Виенската конвенция колкото желаят, но това ще е по-показателно за БСП, а не за Виенската конвенция.
-Опасно ли е да бъде отзована посланик Митрофанова в момента, когато Русия води война срещу Украйна, а в парламента ни има партии, които са проруски настроени?
-Нека подчертаем дебело две неща. Едното е, че българската държава има всички основания да обяви за персона нон грата Елеонора Митрофанова. Второто е, че това трябва да стане в момент, преценен като подходящ от София, а не според удобството в графика на руския посланик. Понеже провокацията с „чиновника” целеше точно това: руският посланик да бъде изгонен от страната, така че това да налее допълнителна вода в разделението на българското общество, а самата Митрофанова да се завърне в Русия като герой, който да бъде възнаграден и повишен кариерно. Радвам се, че българските власти не се хванаха на този номер и измислиха по-интелигентен ход, свиквайки за консултации нашия посланик в Москва.
Но да отговоря на въпроса ви: София не може да е заложник на поведението на който и да е чуждестранен дипломат, независимо от вътрешните или външните обстоятелства. И когато дадено дипломатическо лице прекрачи прерогативите си, изгонването му се превръща във формалност.
-Няколко европейски държави изгониха руски дипломати. Защо по същия повод говорителката Мария Захарова всява страх у нас през сайта на руското посолство в София: „Ще отговаряте самостоятелно за действията си!“
-Колкото повече войната в Украйна се развива по начин, различен от този, който са си представяли и планирали в Кремъл, толкова по-често всички ние ще ставаме свидетели на точно такива нервни изпускания от руска страна. Това може би е замислено като заплаха, но всъщност подсказва нещо съвсем различно: че свободата на действие пред Русия става все по-малка. Последното обаче не трябва да ни успокоява, а тъкмо напротив, защото това ще означава една още по-ирационална и опасна Москва, действаща в режим на паника.
-Тези дни посланици от над 30 държави реагираха много остро на призивите за насилие на депутатката Елена Гунчева от „Възраждане“. Във Фейсбук на 18 март тя написа: „Не се отчайвайте, има някаква надежда – Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерски съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на шута Зеленски. Може да им пратим и линк с координатите на Мустафата.“ Едва след това спецпрокуратурата започна проверки. Ние като че приемаме за нормално подобно поведение, и то на депутат…
-Да не си отвличаме вниманието прекалено много с този конкретен казус. Той е по-скоро от циркаджийско естество и като такъв – храна за публиката. Руското влияние в България има друго и много по-опасно лице. То се изразява в следното: подкрепата на Москва за паравоенни структури, пробив в службите ни за сигурност и разбира се, зависимостта на страната от вноса на руски въглеводороди. Гарантирането на националната сигурност на страната ни изисква действия в тези посоки. Другото е мимикрия.
Ема Иванова
- Mapтин Taбaĸoв e магистър по История на философията от СУ „Св. Климент Охридски” и дoĸтop пo пoлитичecĸи нayĸи oт Hов български университет. Paбoтил e ĸaтo cъвeтниĸ ĸъм Πoлитичecĸия ĸaбинeт нa миниcтъpa нa външнитe paбoти нa Бългapия. Председател на Института за дясна политика.
Голямата руска душа и голямата руска ръка
-Отмяната по света на гостувания на руски състави и изпълнители, които не са се отрекли от Путин, не ли прекалено?
-Аз няма да спра да чета Шестов и Достоевски заради Владимир Путин. И не можем да искаме от някого да не подкрепя държавата си. Но самите руснаци трябва да са най-заинтересовани от това да оразличат обществото си от управниците им; тях самите от силовиките. Но за целта трябва тази голяма руска душа, за която толкова много сме чели и слушали, най-сетне да санкционира тази не по-малка руска ръка, която причинява трагедия в Европа през XXI век.
