Николета Атанасова: Законови промени за недостига на охранители

– На 7.X. бяха приети окончателно промени в Закона за частната охранителна дейност, свързани главно с недостига на хора в охранителния бранш. Според поправките един човек на постоянна работа – учител, счетоводител, шофьор и др., може да работи като охранител на допълнителен трудов договор, например вечер или през уикенда след основната си работа. Вие сте председател на Българската камара за охрана и сигурност. Ще помогне ли това за повече кадри, или ще доведе до повече уморени охранители на пост, когато най-много се иска бърза реакция?

– Твърдението, че законодателната промяна е направена с цел охранителната дейност да се превърне във втора работа, не отразява нейния действителен замисъл. Основната цел беше да се осигури необходимата гъвкавост при дейности с временен или непостоянен характер, като охрана на масови прояви, сезонни обекти или краткосрочни ангажименти по лична охрана. Това обаче не отменя отговорността на работодателите да следят за прекомерното натоварване на служителите, тъй като умората е риск не само за охранителя, но и за сигурността на обекта или лицето, което той охранява.

– Досега законът позволяваше на хора, осъждани за сексуални посегателства, да работят като охранители след реабилитация. От „Демократична България“ поискаха такива хора да нямат правото да работят като охрана, но мнозинството не се съгласи. Не трябва ли поне за училища, детски градини и болници да има по-строги изисквания в това отношение?

– Като майка смятам, че защитата на децата и уязвимите хора е по-важна от правото на всеки да упражнява определена професия. Като професионалист обаче разбирам, че реабилитацията дава право на човека, изтърпял наказанието си, да се върне пълноценно в обществото. Данните за осъждания са специално защитени и не могат да бъдат публични. Т. е. гражданинът не може да провери дали даден охранител е бил осъждан. Затова проверки за минали присъди при охранителите са допустими само ако са изрично уредени със закон и с гаранции за правата на засегнатите.

-Заговори се за намалени изисквания към образованието. Не влиза ли това в противоречие с целта професията да си върне авторитета?

– Степента на образование не беше намалена. Действително това е сред предложенията, поставяни от бранша във връзка с недостига на кадри, особено в по-малките населени места, където част от желаещите да работят като охранители не притежават средно образование. Към момента обаче законът продължава да изисква завършено средно образование като минимално условие за упражняване на професията.

Що се отнася до репутацията на сектора, смятам, че тя не се определя толкова от образователното равнище на работещите в него, колкото от техния професионализъм, поведение и отношение към възложените им отговорности. Охранителят е лицето на своя работодател, на клиента, който представлява, и в крайна сметка на целия бранш. Именно затова най-важни за авторитета на професията са дисциплината, етичните стандарти и качеството на изпълняваната работа.

– Във време на навлизане на изкуствения интелект (ИИ) във всички сфери как се справят българските охранителни фирми с използването му?

– Клиентите все по-често предпочитат да намалят зависимостта от човешкия фактор и да разчитат на интелигентни системи за сигурност. От тяхна гледна точка човешкият ресурс е свързан с по-високи разходи, риск от грешки и по-ниска ефективност в сравнение със съвременните смарт решения. Поради това охранителните компании, които изостават в процеса на технологично обновяване, постепенно губят конкурентоспособност, пазарни позиции и клиенти.

В същото време ролята на технологиите зависи в значителна степен от спецификата на охранявания обект. Човешкият фактор не може да бъде напълно заменен, а при редица обекти именно охранителите остават ключовият елемент в системата за сигурност, докато техническите средства изпълняват подпомагаща функция. Най-ефективният подход обикновено е балансираното съчетаване на квалифициран персонал и съвременни технологични решения.

– Колко масово се ползва ИИ в охраната по света?

– Изкуственият интелект е масово внедряван компонент в глобалната индустрия за сигурност и охрана. Към 2026 г. използването му вече не е експериментално, а е стандарт за модерните системи за сигурност по света.

Китай е абсолютен лидер в глобален мащаб с милиони камери и пълна интеграция на технологията във всекидневието, но в демократичния свят се наблюдават два коренно различни подхода, напр. САЩ и Великобритания.

Великобритания разполага с една от най-гъстите мрежи от видео камери в света, които в момента активно се надграждат с ИИ софтуер. В САЩ ситуацията няма единна национална политика – пълни забрани в едни щати/градове и никакви ограничения в други. Основният аргумент за масовото навлизане на технологията на Острова е бързият успех при залавянето на опасни престъпници, докато в САЩ фокусът остава върху защитата на личния живот и дебатите за софтуерни грешки и алгоритмични отклонения спрямо малцинствата.

– Ще изчезне ли професията охранител след 10-15 години, или само ще се промени?

– ИИ все още не заменя охранителите. Тенденцията е към т.нар. хибридна сигурност – изкуственият интелект наблюдава, анализира и сигнализира, а човекът взема решенията и реагира при инциденти. Най-добрите резултати се постигат чрез съчетаване на ИИ и човешка преценка, а не чрез пълно заместване на персонала.

Бъдещето принадлежи на фирмите, които предлагат не просто охранители, а интегрирани решения: охранители + видеонаблюдение с ИИ + дистанционен мониторинг + автоматизиран контрол на достъпа.

– Ако изкуственият интелект поеме операторите и дежурните, какви умения ще трябват на охранителя след 10 години?

– Днес добрият охранител е този, който вижда проблема. След 10 години добрият охранител ще е този, който разбира информацията, преценява дали е реална заплаха или грешка на системата и взема правилното решение. Затова охранителят на бъдещето ще бъде по-малко пазач и повече професионалист по управление на риска.

– Експерти оценяват, че физическата охрана ще стане бутикова и значително по-скъпа услуга. Какво означава това за обикновения охранител?

– Ако физическата охрана стане по-бутикова услуга, това означава едно: по-малко рутинна работа и повече стойност за добре подготвените специалисти.

Ема ИВАНОВА