На гости на берберите

В преддверието на необятна Сахара откъм Тунис е разположено селището Матмата, обитавано от берберите. В дебелите книги ще прочетете, че това е най-старото население, обитаващо Северозападна Африка. В науката съществуват спорове относно произхода на тази етническа група. Днес голяма част от населението на Тунис определя своя корен като берберски и пази традициите на тази интересна народност.

Берберите в Матмата са троглодити (пещерни хора), които обитават особен тип вкопани в земята жилища. В песъчливата и ронлива местна почва е трудно да се строи надземно жилище, а и вкопаните са по-устойчиви за изграждане и не на последно място са далеч по-хладни предвид горещия местен климат.

През дълъг коридор попадаш в кръгло пространство с различни входове – своеобразни стаи с измазани с вар стени, умело пригодени за обитание от многобройното семейство. Не се отличават с лукс, но определено притежават прагматичен уют и очарование.

Любопитно е, че извън жилището е „изкопана“ стая за гости. Когато е идвал гостенин, той е настаняван там, а домакинът е длъжен да живее с него в това помещение през целия период на гостуването.

Посрещат те с хляб и мед, усмихват се и бърборят нещо на своя неразбираем за европейците език. Изпитваш симпатия към тези хора, които, макар и непознат, те приемат като свой.

Берберите са усмихнати и щастливи. Казват, че това се дължи на факта, че живеят в свой свят, далеч от проблемите и пороците на цивилизацията. За берберската жена нейният съпруг е принцът на мечтите ѝ, а жилището им – техният дворец. Тя никога не е напускала този палат, не се е срещала с други хора извън семейния си кръг. Вероятно някой ще определи това като архаизъм, но този привидно изостанал свят е пример за постижимото щастие, лишено от завистта и пороците на съвременното постмодерно битие на електроника и изкуствен интелект.

Д-р Георги ВЛАДИМИРОВ