Скални феномени и легенди в Източните Родопи

Като деветолистна роза се разтварят в синята далечина заоблените хълмове на Родопа. Планина с меки очертания, почти женствени, необикновено красива природа, великолепна земя. Но истинското съкровище на източния дял на този величествен планински масив – това са скалните образувания, съхранили спомена за култове и легенди, митични герои и богове.

Изключително красиви причудливи образувания са Каменните гъби при село Бели пласт и композицията Вкаменената сватба при село Зимзелен.

Гъбите

Скалните феномени са изваяни от вулканични туфи, под влиянието на вятъра, дъжда и слънцето. Преди 35 милиона години тези земи са били дъно на топло южно море със сериозна вулканична дейност. След изригванията на подводните вулкани се наслагва вулканична скала. След оттеглянето на морето скалите остават на открито и природата почва да вае различни форми. Цветът на гъбите е специфичен: пънчетата са бели до бледорозови, а шапките са сивокафеникави като откритите скали на Перперикон. Причината за различното оцветяване са минералите, които се съдържат в скалите. Впрочем както природата ги е изваяла, така природата ги руши. От няколко десетки гъби вече са само две, като непрекъснато им падат „шапките”. А и туристи се катерят отгоре им за снимки. 

Розовите младоженци

от Вкаменената сватба вече почти не се различават кой кой е, но цялата група сватбари е доста внушителна. Местното население разказва легенди, все предупреждаващи жената, която я грози наказание, ако престъпи табу или забрана.

Според едната легенда момиче от селото дава и получава обещание за брак, преди момчето да тръгне за гурбет. Вярвайки му, тя му отдава девствеността си. Момъкът се връща забогатял, но води и булка. Кани всички на сватба. Когато процесията излиза извън селото, ги пресреща изоставената девойка и ги проклина. А клетва от любов има сила. Сватбата се вкаменява, а тя, застанала отстрани, се превръща в гълъбица.

Според друга легенда двама млади, които се обичат, вдигат сватба. Булката обаче е дяволски красива и когато вятър подухва и повдига булото ѝ, свекърът вижда красивото лице отдолу, поглажда мустаците и нечисти мисли минават през главата му. Самата природа се ужасява от помислите на свекъра и сватбата се вкаменява. Отново момичето е виновно.

Така е в Родопите. Днес селските тържества се вдигат на полянката, а каменните сватбари са мълчаливите свидетели, стражи на морала, вековните скални образувания, които ще бъдат тук, и когато нас няма да ни има…

                                                                                                               Камилата

Веселина ФИЛИПОВА