Между 30 и 70 % от онкологично болните преживяват страх от рецидив дълги години след края на лечението
„Всичко изглежда наред… но дали е завинаги?“ Това е мисъл, която често се промъква в съзнанието на преживелите онкологично заболяване. Болестта може да бъде победена, но страхът от завръщането й често остава неканен спътник в ежедневието. Страхът от рецидив е не просто мимолетна тревога, а нещо реално. За мнозина той е натрапчиво усещане, че болестта дебне буквално зад ъгъла. Особено силно е това усещане преди рутинни медицински преглед, проследяващи болестта.
ТОЗИ СТРАХ МОЖЕ ДА ПРЕДИЗВИКА
безсъние, умора, апатия, депресивност, физически симптоми, избягване на медицински контрол, затруднения в работата или личния живот. Понижава качеството на живот. Изследвания сочат, че между 30 и 70% от онкологично болните преживяват умерени до високи нива на страх от рецидив дори дълги години след края на лечението. Особено уязвими са жените с рак на гърдата в млада възраст, които често се сблъскват и с репродуктивни, емоционални и социални последствия от болестта. И докато телесните рани зараства, душевните тревоги търсят място, където да бъдат разбрани и излекувани.
Един от най-дълбоките отговори предлага психотерапевтичното учение логотерапия (от гр. логос – смисъл). Тя е създадена още през 1926 г. от д-р Виктор Франкъл (1905-1997) – австрийски психиатър, оцелял от концентрационните лагери по време на Втората световна война. Основава се на идеята, че човешкото същество може да преодолее страданието, ако намери смисъл в него. Дори пред лицето на болката, пред лицето на загубата или смъртта, човек има свободата да избере какво значение да придаде на случващото се. Как това помага на онкологичните пациенти?
Смисъл-центрираната терапия не обещава магическо изцеление. Тя помага на пациентите да осмислят болестта, да преоткрият какво ги прави живи: дали това е семейството, творчеството, грижата за другите или нещо лично и дълбоко. В терапевтична среда се разглеждат теми като:
- Какво е важно за мен сега?
- Какво оставям след себе си?
- Кое ми дава надежда?
А науката казва следното: смисъл-центрираната терапия се прилага успешно в онкологията – както индивидуално, така и в групи. Проучвания от последните години доказват, че пациентите, при които е използвана логотерапия като психологически подход, съобщават за по-ниски нива на страх от рецидив, по-добро качество на живот, по-малко депресивни симптоми и по-силно усещане за контрол. Важно е да подчертаем, че логотерапията не отрича страха, болката или загубата. Тя не насърчава фалшив оптимизъм, а автентично търсене на стойност в преживяното. Това прави подхода особено подходящ за онкологично болни. И знаете ли защо? Защото не предлага „презареждане на позитивното мислене“, а
ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪТРЕШНА ОПОРА
Ако вие или ваш близък преживявате тревожност след онкологична диагноза, е важно да знаете, че този страх е нормален, но и че има пътища за справяне. Логотерапията е един от тези пътища. Бихте могли да потърсите квалифициран психолог или психотерапевт с опит в работата с онкологични пациенти или група за взаимопомощ за онкоболни. Болестта безспорно променя живота, но не отнема смисъла му. В онова, което правим, обичаме, избираме и вярваме, се крие силата да продължим напред дори когато страхът шепне в тъмното. Тази удивителна човешка сила Виктор Франкъл нарича „непобедимата мощ на човешкия дух“.
ГРУПИТЕ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ
Онкологичната диагноза често идва като гръм от ясно небе, променяйки кардинално всичко: тялото, мислите, отношенията, плановете, усещането за бъдеще, припомня специалистът. Светът се стеснява до една дума – рак. А в нея се крият хиляди страхове, въпроси без отговор, дълги лечения и дълбока самота. Как се живее оттук нататък? Оказва се, че един от най-смислените отговори идва не от медицински специалисти или психолози, а от… кръг – кръг от хора, преживяващи същото. Хора, които говорят открито, споделят тихо или просто присъстват в мълчанието си. Това е групата за взаимопомощ – лечебно пространство без рецепти, разчитащо на човечност, съпричастност и личен житейски опит. Първите такива групи за взаимопомощ на онкоболни пациенти стартират в практиката на световноизвестния психиатър и екзистенциален терапевт Ървин Ялом (94) през 70-те години. Той наблюдава удивителния ефект, който имат груповите срещи при хора, сблъскали се с болестта. И забелязва – невинаги е нужно да има отговор. Нужно е да има друг човек, който в момента да преживява същото.
Какво превръща групата за взаимопомощ в такъв мощен ресурс?
- Ставаме част от общност. Ракът е самотно преживяване. Дори сред най-близките често няма „истинско разбиране“, както го описват онкопациентите. В групата човек открива онова просто, но дълбоко усещане – „не съм сам“.
- Социалната подкрепа лекува. Всяко „разбирам те“ не е фраза, а преживяна истина. Всяка усмивка насред споделена болка връща надеждата. В групите често се зараждат силни и трайни приятелства, които продължават много след като групите приключат. Навярно нищо не свързва по-силно от споделеното страдание.
- Размяна на опит, информация, стратегии за справяне. Какво помага при страничните ефекти? Как да говорим с децата? Как се оцелява в болницата и извън нея? Как да се науча да живея със страха, че болестта може да се завърне? Групите се превръщат в безценен източник на реален житейски опит и взаимна подкрепа.
- Раждат се надежда и смисъл. Може би най-мощният ефект на групите: когато видиш другия, който се е справил, повярвал, продължил, в теб самия се пробужда живот. Понякога не говорим за излекуване – но говорим за достойно и смислено живеене.
- Говорим за неща, за които иначе мълчим. Групата отваря сигурно пространство за онова, за което никой не пита: за страха от смъртта; за гнева – дори към Бог; за разбитите надежди, загубата на контрол, за срама от тялото и нерядко – срам и неудобство от самата диагноза. Групата не се страхува от тези теми, тя ги живее.
- Излизаме от ролята на „болен“. В групата сме личности. Със своята история. Със своя глас. Там човек си припомня, че е нещо повече от диагноза, от номер на клинична пътека.
- Групите ни учат да бъдем истински и автентични. Да намериш смисъл – това спасява. Смисълът е онази сила, която дава посока, когато всичко друго се разпада.
Често забравяме, че не само болният страда. Близките: съпрузи, деца, родители, роднини също преминават през своето собствено мълчаливо страдание. Те често остават извън психологическите протоколи и извън грижата, носейки товар, който не се вижда. У нас групите за взаимопомощ за близки на онкопациенти тепърва търсят своето място като ценен психологически подход. Ако усещате, че имате нужда от сигурно, защитено пространство, където да излеете емоциите си без страх от осъждане, потърсете такава група. В някои болници в страната се предлагат подобни формати на психологическа помощ, както и в някои частни практики. Освен че са емоционално полезни, те са и значително по-достъпни финансово от индивидуалните консултации.
Записа Яна БОЯДЖИЕВА
