Майор Константин Никифоров става първият българин военен министър след Освобождението

Константин Никифоров е роден на 19/31 октомври 1856 г. в Габрово.

Син е на бележития учител Никифор Попконстантинов от гр. Елена.

Константин Никифоров е възпитаник на Южнославянския пансион на Тодор Минков и завършва реално училище в гр. Николаев.

През 1876 г. постъпва в Константиновското артилерийско училище в Санкт Петербург, но прекъсва обучението си, за да вземе участие в Руско-турската война (1877 – 1878). По време на войната служи в XXVI артилерийска бригада на Руската армия и е повишен във военно звание подпоручик.

Непосредствено след Освобождението служи за кратко в I полска Видинска батарея. През 1879 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1883 г.

При завръщането си в България капитан Никифоров работи по организирането на българската артилерия като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Под негово ръководство се извършва превъоръжаването на Българската армия със стоманените оръдия „Круп“.

На 9 (21) септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на Съединението на България и изтегля своите офицери от страната, Константин Никифоров става първият българин на поста военен министър в правителството на Петко Каравелов.

За по-малко от два месеца Константин Никифоров подготвя армията за Сръбско-българската война, избухнала през ноември 1885 г. Войната е очаквана откъм Османската империя, но идва от Сърбия и кап. Константин Никифоров е един от първите, които долавят, че съседната ни страна се готви за нападение. На 23 септември той нарежда да се въоръжи Видинската крепост, а на началника на Генералния щаб разпорежда да се укрепи сръбската граница. Никифоров взема мерки за осигуряване на Петроханския проход, необходим за връзка между Северна и Югозападна България, и привлича опълчението за защита на западните гранични райони.

По време на войната подпомага взаимодействието между корпусите и щаба на войската.

Младият министър се изявява като голям организатор и военен стратег. Той печели високото доверие и с личния си пример. На 5 ноември 1885 г. сам, поради липса на технически персонал, поправя 4 разнебитени оръдия, като работи 24 часа непрекъснато, за да помогне на фронта.

За заслугите си по време на войната е произведен в майор и е награден с орден „За храброст“ II степен, а на 22 ноември (4 декември) 1885 г. е утвърден за постоянно заемащ поста военен министър.

След русофилския военен преврат от 9/21 август 1886 г., имащ за цел детронирането на княз Александър I, Константин Никифоров е включен без негово съгласие в кабинета на митрополит Климент Търновски. Той е смятан за близък с лидера на Либералната партия Петко Каравелов и подобно на него нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.

На 22 септември 1886 г. майор Константин Никифоров се уволнява от армията по здравословни причини. През следващите години се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“, ч. I и II (1889 – 1891). Проявява се и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.

В края на 1890 г. Константин Никифоров заминава на лечение в гр. Меран в Австро-Унгария, където умира на 20 януари/1 февруари 1891 г. През 1911 г. останките му са препогребани в София.

Александър Попов