Българското историческо дружество

Българското историческо дружество (БИД) е научна организация на историците в страната. Създадено е на 9 ноември 1901 г. в София с цел да подпомага дейността на учителите по история.

До Първата световна война през 1914-1918 г. дружеството на историците у нас развива своята основна дейност главно в София. Първоначално организацията съществува като Историческо дружество на преподавателите във Висшето училище в столицата (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и в средните училища на страната. След края на световния конфликт то разпространява дейността си и в други краища на България. Преименува се на Българско историческо дружество през 1945 г.

Печатен орган на дружеството в периода 1905-1944 г. е списание „Известия на Историческото дружество в София“. След 1945 г. изданието се преименува в „Известия на българското историческо дружество“. В тези издания се поместват статии, съобщения, рецензии и други материали по българска и обща история и археология.

През 1951 г. Българското историческо дружество прекратява за известно време своето съществуване. Дейността му е възстановена през 1964 г., когато към него се създават седем секции. Те обхващат археологията и различните периоди от българската история, етнография и архивистика.

В периода 1928-1933 г. Историческото дружество издава „Българска историческа библиотека“, където са помествани ценни изследвания по проблемите на родната ни история.

От 1945 до 1951 г. Българското историческо дружество издава списание „Исторически преглед“. От 1953 г. „Исторически преглед“ е научно-теоретичен орган на Института за (българска) история при БАН.

През 1972 г. Българското историческо дружество започва да издава сп. „Векове“.

Атанас Коев