1084 – 1086 година – Павликянското въстание в Тракия се превръща в продължителна въоръжена съпротива срещу Византия

Избиване на павликяни при императрица Теодора II,  Миниатюра от XII/XIII век

Навършват се 940 години от края на Павликянското въстание.

Павликянското въстание обхваща най-вече района на Тракия и се приема като въоръжено движение на населението, предизвикано от жестоката разправа на императора на Византия Алексий І Комнин с павликянски първенци.

През 1081 г. император Алексий I Комнин започва война с нахлулите на Балканския полуостров (днешна Албания и Македония) италиански нормани. Около 2800 пловдивски павликяни са включени в императорската армия и участват в сраженията с нашествениците. Но след като заплатите им не са изплатени, павликяните напускат боевете и се завръщат по родните си места. Вследствие на това Византия търпи поражение в битката около Драч. В тази битка павликяните дават около 300 жертви.

След края на военните действия император Алексий I Комнин започва разправа с павликяните, избивайки чрез измама някои техни водачи. Връщайки се в своята столица през Беломорието, той вика за преговори павликянските водачи Ксант и Кулеон. Доверявайки се на императора, те пристигат в лагера му, но веднага са арестувани и затворени в Константинопол. Пловдивската павликянска общност е подложена на репресии.

Противодействието срещу тази императорска жестокост намира израз във въстание, което пламва през 1084 г. и е в пожар до 1086 г. В националните ни летописи е известно като Павликянското въстание в Тракия или Въстанието на Травъл.

Смята се, че водачът на Павликянското въстание Травъл е роден в Пловдив или павликянските селища наоколо към средата на XI век във видно павликянско семейство. Както повечето павликяни поема пътя на военната служба във византийската войска. Бил служител на императора на Византия, но научавайки, че владетелят избива павликяни, със свои съмишленици избягал от Константинопол.

Първите въстанически стълкновения са за овладяване на крепостта Белятово, намираща се на север от Пловдив. Тя става основна изходна база за бъдещите военни въстанически действия. Потърсена е подкрепа и от печенегите, с които е сключен съюз за общи действия.

Павликянското въстание постепенно обхваща цяла Тракия и продължава две години – от 1084 до 1086 г. През 1086 г. Византия формира голяма войскова част, начело на която е великият демостик Григорий Бакуриани. При Белятово тя претърпява поражение. Загиват водачът Бакуриани и пълководецът Алексей Врана. Но Византия не се примирила и сглобила нова войска, която повел Татикий. Той предложил нова тактика, като рядко се включвал в незначителни сражения и разчитал повече на изчакване. Водачът на Въстанието Травъл обаче не разполагал с противодействащи сили и заедно с печенегите се оттеглил на север.

Кои са павликяните

Името на въстанието идва от население, наричащо се павликяни, а то пък от социално-религиозно учение, възникнало през VII век в Армения, която по това време е включена в Източната Римска империя, която днес наричаме Византия. За основател се приема арменецът Константин, известен и с името Силван. Павликянството се разпространява почти навсякъде из Мала Азия.

При управлението на император Йоан Цимисхи (969 – 976) групи павликяни се заселват и в България, и най-вече из Тракия и Пловдивско. Тук си създават свои селища и общини, като знай-значима е общината при Пловдив.

Павликянството в България намира разпространение от юг на север, като оставя траен отпечатък в топонимията на Северна България. Пример за такова селище е град Павликени, който сега е център на община, център на култура, просвета, икономика. Тук се откриват останки от трако-римско време. Името му не се е променяло от 1430 г. Това се вижда от турски архивни документи, в които се сочи с имената Бавликян и Павликян, и идва от заселилите се по онова време тук павликяни от Южна България.

Борис Сандански

Павликянска къща в Копривщица