Ролята на българската емиграция в борбата за освобождение на България

Васил Левски основава революционен комитет, Художник Васил Стоилов

Многобройната българска емиграция в Румъния, Южна Русия и Сърбия взима дейно участие в подготовката на борбата за отхвърляне на петвековното турско владичество. Жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. раздвижва българските емигранти, неведнъж доказали своята обич към поробената родина. След разгрома на въстанието тя приютява оцелелите въстаници и с голямо усърдие продължава да води енергично дипломатическа, пропагандна дейност и въоръжена борба за постигане на идеала на нацията – освобождение.

В сложната международна обстановка българите в чужбина, повечето от тях образовани хора, будни политически дейци и професионални революционери, поставят най-остро българския въпрос пред европейската общественост и правителствата на Великите сили. В Европа настъпват усложнения, породени от Източната криза и назрялата революционна ситуация на Балканите. Българската емиграция използва този момент и въпреки поляризираните ѝ виждания за начините на борба се обединява от обща позиция, насочена към политическата независимост на България.

На първо място готовност за действие и подкрепа проявяват стотици емигранти – хъшове, напуснали отечеството си заради турския гнет и скитащи се „немили-недраги“ из влашките селища. Из техните среди вече се чака сигнал. Въодушевени, всички искат да се запишат за доброволци в четите. Научавайки, че нова чета ще мине в България да даде сигнал за въстанието, новината поразява и най-безразличните и корави сърца. Едни от тях продават дюкяните си, втори си разчистват сметките, готови да запеят походния марш. Научавайки за въстаническата подготовка в България, голям брой българи, работещи по жп линията Плоещ – Предял, търсят начин да участват в борбата.

Дейците от различните градове проявяват интерес към работата на Гюргевския комитет. Активност проявяват и българите в Браила, както и от различни селища в Румъния.

За действията на българската емиграция руският генерален консул в Букурещ донася на Горчаков, че многобройни комитети действат в различните пунктове на Османската империя и извън нейните предели.

Според него еднакво и младите, и старите единодушно разглеждали положението като непоносимо. Мнението им се различавало само по начина на осъществяване на желанията им. Младите българи ратували за незабавни действия. Те не се страхували от предстоящите трудности, които щели да се явят. Енергията и личната храброст според тях допълвали недостатъчните материални средства. При това те се въодушевявали от примера на Босна и Херцеговина.

Старите българи предпочитали мирните средства, но не вярвали на обещанията, щедро раздавани от Портата.

С течение на времето българската емиграция показвала все повече своята политическа прозорливост. Тя проявявала различни инициативи. От събирането на помощи за въстаналите райони на Балканите до подготовката на въоръжени отряди и на въстание в България. Засилвали се контактите между емиграцията в Румъния, Русия, Сърбия, Австро-Унгария, Швейцария, Германия и Франция. Българите – изгнаници, групирани около Ботев, оценяват обстановката като благоприятна за подготовката на въоръжено народно въстание и по думите на големия революционер „за революция народна, незабавна, отчаяна“.

Активността на българите в Русия в лицето на Иван Кишелски, Тодор Минков, Иван Иванов и други сред руските обществени кръгове засилва заинтересоваността на последните към българския въпрос и спечелва много от тях за идеята за въоръжено въстание в България.

Одеските българи търсели връзка с руския посланик в Цариград граф Игнатиев „за да го спечелят да действа за намеса на Русия в българските работи“.

С оглед да се съберат средства, така необходими за предстоящото въстание, революционните дейци били принудени да търсят богатите българи в чужбина. Това принудило някои дейци от Добродетелната дружина на старите да се отклонят от идеята. За тази цел била създадена нова политическа организация под името „Българско централно благотворително общество“ (Б. Ц. Б. О.), около което се групирали българските емигранти. Още след изпращането на четите на Христо Ботев и Таню Стоянов зад Дунава започнало формирането и на други въоръжени отряди на територията на Сърбия. Очаквало се Сърбия да обяви война на Турция и заедно с това да изпрати отряд, който да дебаркира на българското черноморско крайбрежие, с цел да се засилят военните действия на предстоящото българско въстание.

С оглед да се обединят усилията на емиграцията в Букурещ се формира нов организационен център на българската емиграция под формата на възобновяване на дейността на създаденото през 1875 г. „Българско човеколюбиво настоятелство“, което си поставя за основна задача да подкрепя въстанието главно чрез изпращане на чети през Румъния и Сърбия.

Настроенията, обхванали българската емиграция в Румъния и Южна Русия, говорят за духовете на българите в Болград – едно от големите български емигрантски заселища в южна Бесарабия по онова време, включена в границите на Румъния.

Атанас Хитов, ученик в известната Болградска гимназия, пише писмо до вуйчо си – прочутия воевода Панайот Хитов, живущ тогава в Белград. Младият патриот, дошъл от поробеното отечество в Болград, за да продължи образованието си, се вълнува от съдбата на България, дълбоко изживява неуспехите на освободителната борба от есента на 1875 г. Убеден е, че настъпващата 1876 г. трябва да промени съдбата на народа му. Неговите писма от това време – пълни с искреност, са вълнуващи за духовния прелом за онова „велико общонародно въодушевление за независимост“, което по думите на Захари Стоянов обзема българското население. Атанас Хитов завършва писмото си с думите: „Турция трябва да се разори…“

Общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г.

Патриотичната среда и високият народен подем в Болград създават условия в града да се започне издаването на революционния вестник „Български глас“, редактиран от Киро Тулешков и Иван Иванов. Неговият първи брой излиза на 17 април 1876 г. – в навечерието на въстанието.

Постоянни връзки с болградските патриоти поддържа и Олимпи Панов – студент по това време в Париж. Според него „Всеки българин сега трябва да остави всичко настрана, да пожертва мило и драго, отечество да се освободи… В Румъния има 800 хиляди българи. Всеки сега трябва да жертва по 1 франк.“ В писмата си той съобщава за благоприятното отношение на френската общественост към освободителното дело на българите. И уведомява вуйчо си, че Франция може да изпрати около 20 хиляди пушки за въстанието.

Завземането на кораба „Радецки“, гравюра

И макар че Априлското въстание е потушено много бързо от Османската империя, без да получи помощ отвън, целта била постигната. Българският въпрос бил поставен пред европейските Велики сили.

Следейки внимателно развитието на Източния въпрос и активизирането на руската външна политика на Балканите, българската емиграция изцяло обръща поглед към Русия, в очакване на обявяване на война на Турция. Още през октомври 1876 г. делегация на БЦБО заминава за Петербург, където осведомява руските правителствени кръгове, че българите всецяло ще окажат подкрепа на руската действаща армия на Балканите. Още на 11 ноември същата година Иван Аксаков телеграфирал до председателя на БЦБО в Букурещ Кирияк Цанков: „Обстоятелствата се измениха, не Сърбия, а Русия формира български отряди на румънската граница.“ Междувременно започнало изтеглянето на българските доброволци от Сърбия и тяхното настаняване в Румъния и Южна Русия. По същото време бил изпратен със секретна мисия генерал Столетов, който започнал и първите стъпки за формирането на българските опълченски дружини. Тези действия съвпадат с мобилизацията на руската армия. През втората половина на месец ноември 1876 г. Българското централно благотворително общество организирало в Букурещ общо събрание на комитетите.

Активна е и дейността на българската емиграция в хода на Цариградската посланическа конференция, състояла се през декември 1876 г. и завършила през януари 1877 г.

През пролетта на 1877 г. център на политическите събития станала югоизточната част на Балканския полуостров – България.

Лушка Караянева