Прабългарски каменни баби

Почитта към мъртвите е била дълбоко вплетена в религията на прабългарите във времето до приемането на християнството през 864 г. при цар Борис І. Свидетелство за тази почит са каменни паметници с надгробно значение, сред които два са известни като каменни баби (название на древни антропоморфни, т.е. човешки каменни статуи) и се приемат като образци на прабългарската погребална обредност, в която е силно развит култът към предците. В памет на видни покойници и воини прабългарите са издигали паметници.

Двете каменни статуи са намерени край с. Енидже (дн. с. Царев брод), Шуменско, през 1926 г. Изваяни са от местен варовик, изобразяват мъжка и женска фигура. Мъжката фигура е с шлем на главата, а женската е с дълги коси – символ на аристократично достойнство – със скръстени отпред ръце, които държат чаша (ритуален съд). Предназначението им е в почитание към мъртвите. Това сочат и досега повечето от тези, които са имали възможност да им правят обследване. Сред тях са учените Ст. Ваклинов във „Формиране на старобългарската култура“, В. Бешевлиев в „Прабългарите. Бит и култура“, А. Стойнев „Светогледът на прабългарите“.

Сега тези ценни антропоморфни статуи са експонати на Регионалния исторически музей в гр. Шумен.

Подобни скулптурни образи са откривани също и в Южна Русия, Сибир и на други места в Азия.

Борис Сандански