За легендата как сме хранели целия соцлагер

Предлагаме ви изказване от Пленум на ЦК на БКП от 1980 г. на Георги Караманев – министър на вътрешната търговия и услугите.

Другари,

Именно на фона на тези крупни исторически успехи, които постигна нашият народ под ръководството на партията, стават нетърпими някои слабости и трудности в снабдяването на населението. В тази връзка искам да изразя своето пълно съгласие с острата критична оценка, която се съдържа в Докладната записка на другаря Тодор Живков по отношение на задоволяване потребностите на народа с някои хранителни стоки от първа необходимост. В Докладната записка се поставя открито въпроса: „Кой може да посочи някакви обективни причини, поради които през последните години редовно се сблъскваме с недостига на такива традиционни за българската кухня и за нашето селско стопанство продукти, каквито са лукът, зелето, картофите, фасулът?

Години наред нашето селско стопанство не произвежда необходимите количества картофи за задоволяване нуждите на вътрешния пазар. Поради това ние сме принудени ежегодно да се обръщаме към Съветския съюз и другите социалистически страни, да ги молим, да ги кандърдисваме да ни дадат картофи, за да закърпим как да е положението. И това се повтаря всяка година. Около 50 000 тона картофи не достигат, които сме принудени да търсим от капиталистическия пазар.

Подобно е положението и с лука. Докато през 1979 г. бяха засети 74 207 дка с лук, през 1980 г. са засети само 40 442 дка. Още по-тежко е положението и с такъв традиционен продукт за българската трапеза като фасула. Трябваше да бъдат засети 462 000 дка фасул, а се засяха 412 000 дка. Средният добив трябваше да е 143 кг от дка, а фактически се постигна по 72 кг.