Димитър Калъчлията страшен хайдутин – дваж по-страшен войвода

Димитър Калъчлията, Художник проф. Никола Хаджитанев

В лето 1826 в дома на Стоян и Жела Котеви от енизарското село Торлак махле се ражда рожба – кръстили го Димитър.

Орисниците изрекли кратки слова за благослов – да расне и порасне, голям юнак да стане, за рода български и вяра милост да има, песен от народната уста – слава да го слави. Люлката му е вързана под дебелата сянка на вековните дъбове, дом на орлите.

Растял Димитър буйно, силно и здраво момче. Много заприличал на тейко си пехливан Стоян Котака – едър, русоляв хубавец. Баща му го учил, че овчарската гега не е само да завръща стадото, кривакът трябва и срещу глутница вълци, и зулумите на паши и бейове. Майка му съвет му давала „по-малко да се дърпа с турчетата от близките села, че на ризи и гащи не се смогвало“. Искал честно и достойно да си вади залъка, но не би – турците го принудили да хване гората.

И станал Димитър страшен хайдутин, дваж по-страшен войвода. Хайдушкият занаят учи при прочутия Бойчо войвода. След гибелта на даскала си четата верни другари – Пейо Буюклията, Злати Конарчинина, Желяз (Желю войвода) – избрали Димитър за войвода. Любими хайдушки сборища били Агликина поляна, Кушбунар, Разбойна, връх Българка, черковището на Трънливата поляна при село Нейково.

От началото хайдутувал в Новозагорско и Сливенско, Ямболско, Одринско, по-късно в Търновско, Шуменско, Варненско – по цяло българско, за радост на поробените и страх у поробителите. И навред имало верни и честни ятаци и съгледвачи – очите и ушите на войводата. Растяла славата на вярната дружина, множила се славата на Димитър. Народът нямал друга отплата за добротата и грижата на войводата – освен народната песен – дето синор няма. С името на Калъчлията е свързан един факт, неповторим в историята на хайдутството – дървен топ, наречен „крина“.

Най-активната дейност Калъчлията и дружината му развиват в началото и по време на Кримската война – 1853 – 1856 г. Вярата му, че е настъпил моментът българският народ да се освободи от турската тирания, го кара да помага всеотдайно на руските войски. С първите топовни гърмежи дружината на Калъчлията минава в настъпление, сражава се в тила на врага, не дава покой на черкезите, които безчинстват над мирното българско население. Дружината на Калъчлията спасява от сеч и погром редица села в Добруджа: с. Върбица, Шуменско, с. Паскалево, Добричко (с. Ези бей), с. Ловчанци (с. Карасулер), Добричко, с. Миладиновци (с. Дийкеклер), Добричко, с. Славейково и с. Крушари (с. Армутлий), Добричко. В ръкопашен бой Димитър много добре си служел с калъча. При едно сражение с потеря черкези и татарски орди отнема три калъча (саби), които препасва на кръста си. Така войводата получава прозвището си – Калъчлията. Единствената сила, която се противопоставяла на терора на татари и черкези, на редовната турска армия, била четата на Калъчлията.

След Кримската война, която завършила неуспешно за Русия, Калъчлията продължил борбата с турците, като се свързал с турския хайдушки главатар Солак Мустафа – за борба с официалната турска власт. След гонитбата от специален военен отряд, предвождан от Зейнил паша, и гибелта на Бойчо войвода оцелелите момчета от четата на Бойчо и тези на Калъчлията минават за Варненско и Шуменско, но гонени от назъмите се подвизават в Ямболско. Калъчлията разпуска четата си и остава само с Георги Трънкин. Злати е заловен в Сливен, Пейо – в Ямбол, а Калъчлията – в Балчик. По пътя за каторгата успял да надхитри пазачите си и избягал.

На 30 януари 1859 г. Калъчлията е заловен в гр. Шумен при опит да накаже лихвар. Прекарва в ареста на Шумен 47 дни и е откаран в Русе. Тук заседава специален съд, който съдил Калъчлията, престоял в затвора 2 г. Искали да го помилват, но в замяна да смени вярата си. Не би – твърд и непоколебим бил Калъчлията.

В началото на 1861 г. на Горния пазар в Русе бил обесен легендарният хайдушки войвода Димитър Калъчлията. Признателни българи го погребали в двора на русенската църква „Св. Георги“.

Стига ли се слънцето с куршум, посича ли се вятърът с меч!

Стоян Калпушков