През 80-те години интимните проблеми са водещи за развод
– Работите върху проучване на сексуалното възпитание у нас от 1970 и до 1989 г. Защо се захванахте с такава тема и каква е целта?
– Тя е част от по-широко международно научно изследване върху стареенето в България по време на студената война. Темата за сексуалното здраве и поведение на възрастния човек по онова време е малко позната. Целта ми е да проследя как дисциплини като сексологията и геронтологията разглеждат интимния живот на социалистическия човек.
– Цитирате Тодор Живков в писмото му до ЦК на ДКМС през 1978 г.: „Въпросите на сексуалната култура на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността.“ Млади тогава – над 18 години, са днешните възрастни над 65+. Защо ЦК се е интересувал от сексуалната им култура?
– Появата на по-голяма гласност по темата през 70-те и 80-те е наложена от много фактори. Държавата се опитва да стимулира раждаемостта, и то на фона на изключително ниско ниво на сексуална култура. Значително нарастват процентите на разводите, абортите, венерическите заболявания и на бременностите без брак. И тъй като в СССР има „омекване“ по темата, то такова следва и у нас – правят се опити да се говори за половите въпроси.
Може и да е с педагогически уклон, но все пак се говори. Действително фокусът пада върху юношите и младите семейства – те се считат за основна „възпроизводствена сила“. Доста журналистически материали, научнопопулярни статии и брошури са адресирани към тях или към родителите им. Силен е акцентът върху опасностите от аморалното младежко поведение. Другата голяма тема е подготовката за създаването и отглеждането на семейство.
– „Библия“ по темата тогава беше книгата „Мъжът и жената интимно“ на Зигфрид Шнабл. Вие до какви източници стигнахте и може ли да говорим за табу?
– Това е една от най-емблематичните настолни книги навремето, и то не само в България. Появяват се и преводни издания като „Нова книга на брака“ от Р. Нойберт и „Пол-брак-семейство“ с автори проф. П. Попхристов, д-р Т. Бостанджиев и д-р А. Бонев. Публикуват се и научнопопулярни книжки в поредици като „Лекарят ви съветва“, писани предимно от лекари. Списват се и материали в периодичния печат на различни теми – за хармонията в брака, ревността, половата слабост у мъжа, половата студенина у жената. Все пак е трудно да се каже, че табуто е паднало. Материалите са били крайно недостатъчни. Автори като изброените по-горе са можели да се изказват от позицията на медицински лица и експерти, т. е. да говорят научно по темата. Това обаче не означава, че работата им не е била цензурирана – напротив. Публикуването на книгата „Любовта“ на философа Кирил Василев например е било спряно за дълго, тъй като е съвпадало с X конгрес на БКП и функционери са се опасявали, че ще отклони вниманието на гражданите.
Освен това полезната информация е трябвало да бъде съчетана с приетия политически тон. Хубав пример е рубриката „Интимни въпроси на жената“, която се появява през 1972 г. в сп. „Здраве“. Жени задават важни за тях въпроси от сексуално естество. За жалост рубриката е премахната само след няколко броя и гласът на читателките отново се губи.
– Как литературата тогава описва ролите на жената и на мъжа в интимния живот?
– Жената още от пубертета се описва като по-пасивна в желанията си и при самия полов акт. Рядко се срещат препоръки за поемане на инициативата. Активната роля се дава на мъжа. Любопитно е, че при сексуални проблеми се препоръчва жената „да се преструва“, за да стимулира мъжа или да минимизира ситуацията при неуспешен сексуален акт. Мъжът пък е главен отговорник за „половата студенина“ у жената – съветите са да се въздържа от грубости, обиди и прочие. Друг интересен мотив е, че докато при младите мъже честите сексуални контакти се описват като вредни и изтощаващи организма, то за мъжете в напреднала възраст се препоръчва по-активен сексуален живот, без големи периоди на въздържание – така се запазват и удължават сексуалните им способности.
– Един от изводите в проучването е, че тогава по-малко внимание се обръща на сексуалния живот в напреднала възраст. Припомням, че тогава масово жените се пенсионираха на 55 г., а мъжете – на 60 г.
– Водещо схващане по това време е, че със стареенето сексуалните възможности също „стихват“. Приемало се е за естествен ход. Внимание се обръща най-вече във връзка с очаквани репродуктивни и сексуални смущения. Изглежда, че над общото табу се наслагва и общоприетото разбиране – дори сред самите възрастни – че със старостта идва и краят на сексуалния живот. Д-р Иван Иванов например е един от малкото автори, които критикуват това и говорят за секса като важен за качеството на живот и самочувствието в старостта.
– И все пак как е разглеждана сексуалността след 55?
– Няма твърд образ. Когато не се описва просто като затихваща, мъжкото поведение се хиперсексуализира, а при жените – десексуализира. Според разглежданите материали жената е по-слабо заинтересувана от чисто сексуалните измерения на семейните взаимоотношения, по-леко приема тези промени за разлика от мъжа, който е склонен да се впуска във връзки с по-млади партньорки. Това, разбира се, са по-скоро стереотипни представи.
На този фон впечатлява разглеждането на сексуалното дълголетие на някои възрастни. Според изследвания по това време дълголетниците се радват и на по-продължителна полова сила. Дълголетието се представя не само като природна даденост, но и като резултат от здравословен и идеологически правилен живот – живот на труд, добра диета без алкохол и тютюнопушене, голямо семейство и т.н. Подобни са и препоръките, които гражданите трябва да следват, ако желаят да запазят сексуалните си способности за по-дълго.
– Държавата има мнение и за неравните във възрастта бракове. Кажете за тях.
– Тези връзки са обект на окарикатуряване. Представят се не само като морално неприемливи, но и като вредни за здравето. Статия в сп. „Социално дело“ например твърди, че сексуалните отношения на възрастния мъж с по-млада жена не само могат да натоварят до край организма му, но са неблагоприятни за поколението, което би произлязло от тази връзка. При жените пък такава „опция“ изобщо не се коментира.
– Откъде идва стимулирането на „късните бракове“ при зрелия социализъм?
– Съдейки по материалите, образцовият късен брак обикновено е мотивиран не от сексуално привличане или харесване между партньорите, а стъпва на по-дълбоки и зрели чувства. Може да се предположи, че положителното отношение на властта към тях има и социално, и дори икономическо обяснение. Те са начин за борба със самотата в старостта и осигуряване на взаимна грижа, което на свой ред ще облекчи и системата от социални услуги за възрастното население в страната.
– Споменавате значението на сексологията в онези години – по-известни бяха имената на д-р Илия Врабчев и д-р Тодор Бостанджиев. Какво сме пропуснали от развитието на тази наука?
– Сексологията за жалост не получава поле за масово развитие въпреки усилията на водещи фигури като д-р Бостанджиев и д-р Трайков. Самите експерти са запознати с модерни течения, включително и западни, но трудно получават ресурси за прилагането им на практика. По време на режима сексологията е маргинализирана и подобно на други случаи тя се развива и закрепва институционално по линия на неврологията и психиатрията.
Може би един от по-известните моменти в нашата история по тази линия е декриминализирането на доброволните хомосексуални актове между пълнолетни лица през 1968 г. – доста рано в сравнение с други европейски страни.
– Как се е случило, след като и до днес не сме известни с толерантността си към хомосексуалните?
– Повод за това става групов процес срещу задържани хомосексуални през 1964 г. Д-р Бостанджиев е експерт по делото. Защитаваната позиция може да се разглежда и стратегически, но е проблематична от днешна гледна точка – хомосексуалността е представена по-скоро като лечима болест, т.е. логиката е, че не са виновни за своите „наклонности“. В крайна сметка се прави промяна в Наказателния кодекс през 1968 г.
– В разглеждания от вас период водещи сексолози в страната потвърждават, че „между 15 и 20% от българските семейства страдат от полови разстройства, нуждаещи се от медицинска или друга помощ“. Как се е решавал този проблем?
– Информация за това обикновено не се изнася навън, а често остава и затворена в семейството. Сексологичните кабинети по това време се броят на пръсти, макар да се правят опити за консултиране на двойки. Според проучвания от 80-те години (едно от тях е публикувано в сп. „Социално дело“) интимните проблеми са сред водещите мотиви за бракоразводни дела при възрастните. В статията на първо място като причина е посочено прелюбодеянието с 21%, следват несходство в характерите и пиянство с по 16%, грубо нарушение на брачните задължения 12%, физически и морален тормоз 10% и продължителна раздяла 7%.
– Какво означава „грубо отношение към брачните задължения“?
– Самата категория може да включва много неща, вкл. отказ на единия от партньорите да поема домакински задължения, да полага грижи за децата и пр. Водеща теза на социализма са равните права на труд. Официално се стимулира участието на мъжа в домашните задължения. Практиката е друг въпрос.
Ема ИВАНОВА
-
Изследването на Деница Ненчева (32) е финансирано от Европейския съвет за научни изследвания на тема „Европейският Левиатан“: наследството на следвоенната медицина и общото благо“ и е съвместно с ИЕФЕМ-БАН.
