В другите европейски държави това е прилично уважавана професия, у нас проблемът са ниските заплати и недостатъчно добрите условия на труд
Николета Атанасова (50) е председател на Българската камара за охрана и сигурност. Бакалавър по информационни технологии, магистър и доктор във Военна академия „Г. С. Раковски“ – София, следдипломна квалификация „Право“, автор на книгите „Управление на сигурността“, „Електронен мониторинг на осъдени лица“ и „Практически наръчник за охранители“. Има над 20 г. опит в сферата на частните услуги за сигурност.
– Започвате като редови охранител в голяма охранителна фирма, след това сте мениджър „Лична охрана“ в сериозна корпоративна структура; основоположник на електронното наблюдение на осъдени лица в България по проект на Министерство на правосъдието; директор „Сигурност“ за България в международната компания G4S. Кое в сферата на охраната и сигурността представлява интерес за вас?
– Сигурността е втората по значимост потребност на хората след физиологичните нужди. Аз започнах като охранител временно, но после ме привлече сигурността като призвание, философия и начин на мислене. Когато частната охранителна дейност навлизаше на българския пазар, тя се възприемаше като цивилен вариант на полицейската дейност и военното дело. Тук не включвам мутренските формирования, които пък съвсем изкривяваха образа на охранителната професия. С годините обаче ролята на частните услуги за сигурност придоби друг смисъл и значение. На тях започна да се гледа като на спомагателна дейност към основния бизнес на клиентите, която се прилага в различни форми, но винаги на основата на защитата на хората и активите – материални, информационни, дори репутационни. Предизвикателството е, че приложното поле на охранителната професия лежи точно между правата на ползвателите на охранителни услуги и правата на останалите граждани – да се защитават правата на едните, без да се нарушават правата на другите.
– Под „охранител“ най-често разбираме човек, който наблюдава за реда във фирма, обществено място… Какво всъщност прави охранителят?
– Охранителят е длъжностно лице според Закона за частната охранителна дейност и предоставените му от закона правомощия в района на обекта, който охранява, са по-големи от тези на обикновените граждани. Такива правомощия са: проверка на самоличност, проверка за оръжие, на багаж, автомобили, упражняване на сила и задържане на нарушител/и при определените от ЗЧОД случаи. Законосъобразното упражняване на правата на охранителите в качеството им на длъжностни лица изисква специално обучение, което също е регламентирано в закона и е условие за започване на работа като охрана. Другото най-важно качество за добрия охранител, всъщност е характеристика на личността – отговорност. Отговорният човек прави нещата по правилния начин и това го прави добър в работата му. Останалите компетенции се придобиват при добра вътрешна или външна мотивация.
Охранителите не заместват полицаите, но присъствието им на толкова много обекти пряко или косвено допринася за обществената сигурност. А къде има нужда от охранители? Навсякъде, където има имущество, което трябва да бъде защитено.
– Какво е положението в момента?
– По данни на Евростат в България трябва да има над 50 хил. охранители. За сравнение в Германия са над 220 хил. заети, във Франция са близо 180 хил., Испания, Полша и Румъния са с по над 100 хил.заети в сектора дейности по „Охрана и разследване“. За другите европейски държави това е прилично уважавана професия, но в България за съжаление охранителите са хора, които по различни причини имат затруднения да намерят друга работа, или пенсионери. Мъжете преобладават в охранителния бранш, въпреки че дамите са доказали, че са много отговорни и доста често по-надеждни при изпълнение на задълженията.
– Споменахте, че много от пенсиониралите се мъже работят като охранители – съобразяват ли се фирмите с по-ограничените възможности на тази група?
– Добрият охранител не зависи от възрастта, а от отношението към работата. В практиката съм виждала охранители, които работят съвестно и отговорно, въпреки че може да взимат минималната работна заплата. А също и други, които получават добра заплата за сектора, но постоянно мрънкат и не се стараят, защото за „толкова пари – толкова работа“.
Клиентите не ги интересува дали охранителят е възрастен или пък е жена, той очаква да получи услугата, за която е платил. За работодателите също не е правилно да се прави разделение между половете и възрастите. Ще дам един пример. Преди години, когато аз бях млада охранителка, на един от обектите имаше пост на студена рампа с минус 22 градуса температура. През зимата на няколкото жени, които работехме на обекта, ни беше много трудно да издържаме часовете на тази рампа. Тогава искахме да обсъдим с ръководителите да се облекчи режимът за жените през трите зимни месеца, за да стоим малко по-малко часове на студено. Тогава получихме следния отговор: „Щом получавате еднакво заплащане като мъжете, ще трябва да работите еднакво.“
– Липсата на кадри и ниските заплати не довеждат ли до това, че недостатъчно компетентни хора да изпълняват тази дейност?
– Ниските заплати, често недостатъчно добрите условия на труд и неатрактивната работа водят до липсата на желаещи да работят като физическа охрана на обекти. Естествено е, като има сключен договор за охрана и клиентът очаква да не осъмне ограбен, а няма кандидати за охранители, фирмите да назначават който се съгласи. При прилично заплащане, добри условия на труд, навременно плащане на възнаграждението и уважително отношение охранителите остават дълго с един и същи работодател.
– Бизнесът като цяло протестира срещу вдигането на минималната заплата – очакванията са от 1.I.2025 г. тя да стане 1077 лв. Оценяват ли клиентите ви нуждата от охрана и имат ли разбиране, че се налага предоговаряне и на цените за физическа охрана?
– Предоговарянето на цените за физическа охрана заради вдигането на МРЗ изключително рядко се инициира от клиентите. Даже в моя опит съм попадала на случаи, които отказват да предоговорят цената, ако изрично няма такава клауза в договора. Много е труден този момент за всички охранителни фирми.
– С промени в Закона за частната охранителна дейност се обмисляха охранители да са и хора с основно образование. Какво стана?
– Все още не може да се задържи парламент достатъчно дълго, за да стигне до нашия закон. Проблемът с образованието възниква най-често в малки градове и села. Охранителните фирми се надяват да се приеме по-бързо тази промяна.
– Предстои избирането на „Охранител на годината“ – какво е посланието на този конкурс?
– Посланието на конкурса е да имаме нужното уважително отношение към охранителната професия и достойнството на хората, които я упражняват, защото често това са първите хора на мястото на дадено събитие и от техните реакции може да бъде спасен живот, предотвратен инцидент, авария, обир.
Ема ИВАНОВА
Охранителната професия има своите често незабелязани и неоценени малки или по-големи „героични“ моменти, в които охранителите са спасили човешки живот или здраве, предотвратили са престъпления, пожари, аварии, и др. събития с негативни последици. Получените до 15 октомври номинации ще бъдат оценявани от независимо тричленно жури за:
- Сложност на ситуацията,
2.Степен на опасност за охраняваното имущество или лице,
3. Степен на опасност за живота и здравето на охранителя,
4. Адекватност на действията на охранителя.
Събралият най-много точки ще бъде обявен за „Охранител на годината 2024“ и ще бъде награден тържествено на 11 ноември – професионален празник на охранителната професия и частната охранителна дейност.
Вестник „Трета възраст“ е медиен партньор на събитието.
