Непозната „булка” беше уловена с фотокапан през април 2021 г. в североизточната част на Дунавската равнина на около 25 км по права линия от река Дунав край речното корито Ломовете – специалната зона за опазване на мрежата „Натура 2000” по Директивата за местообитанията. Животното е идентифицирано от екип на д-р Николай Коджабашев от Лесотехническия университет и проф. Николай Ночев от Шуменския университет като евразийски бобър – Castor fiber Linnaeus, 1758 (Rodentia Castondae). Видът достига тегло на агне от 11 до 30 кг, а по големина е вторият в света гризач след капибарата. Изчезнал е от българската природа между 1760 и 1850 г. Поради статута на изчезнал, бобърът не е включен в приложенията на Закона за биологичното разнообразие.
Срещите с него започват още през март 2020 г. При ежедневния си обход лесничеи се натъкват на фино прегризани дървета като с тесла до преграден воден басейн. Първоначално заподозрели бракониерска сеч и повикали подкрепление от местни хора, но когато погледнали „булката” от фотокапана, вече било извън съмнение, че няма друг бозайник така равномерно да прегризва стъблото на дървото в околовръст и то да се пречупва, освен бобъра. Със супер здравите си зъби, покрити с емайл с оранжев до кестенявокафяв цвят, растящи непрекъснато през целия му живот от около 24 години, са му необходими само 30 секунди, за да отсече клон от трепетлика с дебелина 6 см и е в състояние да „гътне” дъб с дебелина 60 см само за броени минути. При това бобърът събаря дърветата винаги напречно и забентва с тях реката, за да направи водно огледало. Бентът понякога достига 300 метра дължина и 3 метра широчина. С клони и шума „строителят” вдига разкошна колиба и така оформя постоянен дом за семейството. „Жени” се за една единствена самка и след 107 дни им се раждат от 2 до 5 бобърчета, които биват отбивани след две-три седмици. Няма друг враг освен човека. Дори рижавата лисица не може да направи нищо на един възрастен бобър.
Сведения за бобрите има още в търговските архиви на Османската империя. Ловували ги заради кастореума им– ароматната масловидна секреция на жлезите на мъжките и женските бобри, ползвана в парфюмерията, фармацията и нетрадиционната медицина. Но ги трепели главно заради кожата – по-скъпа дори от тази на риса, а българските бобри единствени се отличавали с черна кожа. Засега само генетичен анализ може да покаже дали заснетият бобър край Русенски Лом е от специфичната древна българска популация или е от разселените през последните столетия в Румъния хибридни животни.
С нутрията си приличат като две капки вода – тъпа муцуна, къс врат, малки очи и уши, набито телосложение, обща дължината (глава и труп) от 40–80 см, а разликата е в опашките – 25-60 см при нутриите с триъгълно закръглено сечение, почти гола, с кожни люспи и редки единични косми, а на бобрите са сплеснати, с дължина на тялото от 1 метър плюс 30 см с опашката. Ако бобърът е от европейската популация и има намерение трайно да се засели при нас, ловците дълго време няма да го разпознават и ще го вземат на мушката вместо плъх акселерат, видра или ондатра.
Димитър Стоянов
