Сподвижник на Васил Левски загива при автомобилна катастрофа

Сподвижникът на Васил Левски в Ловеч Димитър Пъшков загива при автомобилна катастрофа на 10 ноември 1926 г. Тогава ловешкият съратник на Апостола е 86-годишен нотабил (знаменитост) в града на река Осъм.

За него официално се знае, че е роден в ловешкото село Сопот, в семейство на свещеник. Учи последователно в родното си село, в Троянския манастир, както и в Ловеч при Манол Лазаров, и в Сопот, Карловско, при Юрдан Ненов. Работи като учител в Тетевен (1859 – 1860), с. Сопот (1862 – 1863) и в Ловеч (1864 – 1865). Напуска учителската професия и се ориентира към търговия. Участва в създаването на Ловешкото читалище „Наука“.

По предложение на Васил Левски е сред основателите на Ловешкия частен революционен комитет и негов деен член (1869 – 1872). Временен дописник на в. „Право“ (1873).

Във връзка с Арабаконашкия обир, организиран от Димитър Общи, е арестуван от турската полиция в Ловеч заедно с Марин Поплуканов, поп Лукан Лилов и Величка Хашнова. Тримата са държани в ловешкия арест около 20 дни, след което са прехвърлени за разпити в София. Величка Хашнова остава арестувана по тогавашните закони в къщата на поп Кръстю Никифоров. След очна ставка между Пъшков и Димитър Общи последният заявява, че не е този попът, а друг да търсят.

Димитър Пъшков е разпитван от извънредна следствена комисия в София. Осъден на вечно заточение в Диарбекир от Софийския военно-полеви съд заедно с Марин Поплуканов, въпреки че не признават нищо и отричат обвиненията на турското правосъдие (1873). Излежава 3 години от присъдата и успява да избяга от заточението заедно с Марин Поплуканов и Георги Минчев (1876). До началото на Руско-турската война (1877–1878) живее в Букурещ. Включва се в подпомагането на Руската императорска армия.

След Освобождението се завръща в Ловеч, където е член на Постоянната окръжна комисия и председател на Ловешкия окръжен съвет. Народен представител в Учредителното събрание (1879) „по звание“ като Председател на Ловешкия окръжен съвет. Делегат е и в Третото велико народно събрание (1886 – 1887), Петото (1887 – 1889), Шестото (1890 – 1893), Седмото (1893) и Тринадесетото ОНС (1903 – 1907). Деен член на Народнолибералната партия (стамболовисти).

Това, което малко се знае за Димитър Пъшков, се чете в спомените на сина му Иван Пъшков. Според тях Пъшков – старши се жени за съгражданката си Радка Цонкова на 4 ноември 1879 г. Двамата се сдобиват с многолюдна челяд, раждат им се и остават живи пет деца – Аспарух, Иван, Никола, Люба и Цана. От 1894 г. Пъшков вече е преуспяващ земеделец. Първи той в Ловешко въвежда нови житни сортове и довежда отбрани искърски говеда, създава и образцови овощни градини.

За духа и физическото му здраве говори и фактът, че през 1912 г. поема подир войските ни и достига с тях до Чаталджа, където настоява да бъде приет на служба в полева болница, бива му обаче отказано заради възрастта му.

Милен Нанков