Архангелова задушница и паметта на предците

Задушница е денят, в който всички ние, живите, почитаме паметта на своите починали близки. Но Архангелова (мъжка) Задушница е траурният ден, отреден за почит и на над 160 000 загинали български патриоти във войните за националното ни обединение. А те са пожертвали живота си, като се започне в Сръбско-Българската война, Балканската, Междусъюзническата и участието ни в I и II Световни войни. Във всички тези войни всяко българско семейство има участвали свои предци. Мнозина не се завръщат от фронтовете.

И аз също имам свои предци – роднини, загинали за Обединена България. Те са от двата рода на моята майка Стояна Стоилова, родена в Средногорското село Кутрахци (дн. Пауново) Ихтиманско. Тя по бащина линия е от стария основополагащ селото род Янчовци.

През Междусъюзническата война 1913 г. починал в гр. Струмица (дн. в Северна Македония) доброволецът Величко Зафиров Янчовски – моят прадядо. По-късно, в следващата I Световна война, в самия ѝ край в 1918 г. починал вероятно от раните си в гр. Самоков неговият най-голям син Саво Величков Зафиров.

От другия род на скъпата ми починала вече майка жертвите са три. Делчо Благоев Шабански загинал през Балканската война през 1912 г. при с. Калиманица (дн. в Северна Македония). През I Световна война, в 1917 г. починал в болница в Неврокопско (дн. гр. Гоце Делчев) неговият братовчед Иван Благоев Шабански. Синът на Иван – Кирил Иванов Шабански, също починал след края на I Световна война през 1919 г. в гр. Дупница. Така дядовците ми Илия и Стойне останали невръстни сираци заедно с двете свои сестри Елена и Найда – след кончината на баща им Величко в 1913 г.

Моята баба Карамфилка също останала като малка сираче, след кончината във войната на баща ѝ Иван в 1917 г., а през 1919 г. загубила и брат си Кирил. Така – и двамата сираци – Илия и Карамфилка, като израстват създават семейство в с. Кутрахци. Живеят в сговор и имат 4 деца – двама синове и две дъщери. Най-голямата от всички е моята майка Стояна.

Нека светла и вечна да бъде паметта на всички наши предци, отдали живота си за осъществяването на българския национален идеал – всички българи да живеят в обединеното ни отечество България!

Трябва да ги помним, докато сме живи и да разказваме за тях на потомците ни. На 6.V.2023 г. – Деня на храбростта и Българската армия, на площада в село Пауново тържествено бе осветена паметна плоча с 21 имена на загинали във войните българи от селото ни, петима от които мои почитани предци.

Дълбок поклон пред паметта им!

Румен Стоилов