Мариета Ботева е родена на 9.VІІ.1956 г. в с. Брестовене, Разградски окръг. Тя е професор по реторика и връзки с обществеността във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доктор на науките по философия. Автор е на „Диалогът от Сократ до днес“ (1993), „Аргументацията в ораторското изкуство“ (1999), „Лекционната дейност в Читалище „Надежда“ (1869-1948 г.) (1999), „Реториката през Българското възраждане – 20-70-те години на ХІХ“ (2001), „Речник по реторика. 150 аргумента за оратора“ (2003), „Политическата аргументация в реторическите дискурси“ (2013), „Ръководство за писане на речи“ (2018 г.),а през 2021 г. излезе книгата й „Съдебната аргументация”.
Има една дъщеря и един внук.
– От времето на Цицерон се знае, че когато доводите са слаби, те се казват на висок тон. Това е „кучешкото“ красноречие
– В рода ви има една известна личност. Братът на прадядо ви Ботьо Станев – историкът Никола Станев, който още през 1893 г. издава „Изразително четене“ – „помагало за учители, родители и любители на изящната словесност“. Разкажете за тази семейна връзка.
– Никола Станев е известен историк и археолог, автор на десетки трудове, които след 9.ІХ.1944 г. попадат в „Индекса на забранените книги“, защото е възприеман като буржоазен учен. През 90-те години на ХХ век беше реабитилитан като учен и просветител. През 2003 г. в къщата на дядо ми в с. Велчево беше поставена паметна плоча по повод 140 г. от рождението на Никола Станев, чийто дом е това. Къщата е паметник на архитектурата от Възраждането. В учебника „Изразително четене“ се разглежда ораторското изкуство и дейността на оратора. Заради съвпадението на имената писателят Никола Станев приема псевдоним Емилиян.
Никола Станев пише, че до ХVІІ в. в рода ни има свещеници. Баща ми завършва училището в Образцов чифлик и Висшият селскостопански институт в София. Беше блестящ оратор. От рода на майка ми, самата тя учителка, има десетки учители. Сестра ми Катя Велкова, е директор на училище в Горна Оряховица.
– Как се насочихте към красноречието?
– Най-ранните ми професионални изяви са от ученическите години, когато „преподавах“ на въображаеми ученици, „режисирах“ театрални спектакли на децата от махалата.
Завърших българска филология и история във ВТУ. Имам едногодишна специализация по словесно изпълнителско изкуство в СУ. Никога не съм учила школски реторика. Самоука съм. Преподавам реторика след два пъти спечелен конкурс за асистент по покана на проф. Иван Димов. Реториката стана моя професионална съдба.
– Какво означава да умеем да говорим добре и всеки ли го може?
– Цицерон казва, че „поетите се раждат, ораторите се създават“. При нормални словесни способности и „демостеновски“ усилия над словото човек може да стане добър оратор. Демостен изучава красноречие при известните оратори на своето време. Имал е слаб глас, лоша дикция, нервен тик на рамото. Произнасял е речи на брега на морето, за да укрепне гласът му. Плутарх разказва, че Демостен устроил в дома си подземна стая, където репетирал пред голямо огледало. Там записвал едни или други части от речите си, след произнасянето им допълвал писмено казаното.
Адвокат Даниела Доковска записва речите си, прослушва ги с цел да избегне диалектни особености. През младите му години Джо Байдън е подиграван от другите момчета за заекването си. Преодолява говорния дефект, рецитирайки поезия пред огледалото.
Всички големи оратори се подготвят старателно за публичните си изяви. Работата ми с 500 студенти годишно показва, че това е пътят за формирането на аргументативни умения, защото човекът е аргументиращо същество.
– Защо и за кого в обществото е важно обучението по реторика днес?
– Големи ораторски умения са нужни от столетия в политиката, съдопроизводството и културното поприще.
Традициите, положени от Квинтилиан (35-96), в подготовката на политическите и съдебни оратори, намират продължение в съвременните методически форми на обучение. Обучението в Квинтилиановата школа започва от 7-годишна възраст. Главната цел е формиране на аргументативни умения за произнасяне на политическа или съдебна реч и умение да се води диалог.
Цицерон (106-43 г. пр. Хр.) изисква от младия оратор да прояви „изобилие от знания“. Самият Цицерон излиза на политическата и съдебна сцена на 16 г. Бил е толкова способен, че родителите на съучениците му идвали да го видят. Той поставя три цели пред оратора: да осведомява слушателите; да доставя удоволствие и наслада; и да увлича и вълнува.
Главното в дейността на оратора е способността добре да убеждава, а красиво слово означава да има вътрешно присъща логика, яснота, съотнесеност, външно изразена интонация, жестове и др.
Ораторското майсторство е норма на цивилизованост на личността. Реториката е синтез за образованост и култура на свободния гражданин. Подготовката се налага от публичното общуване с речи и дебати в парламента и в съда. Науката за ораторското изкуство става основен предмет в обучението на оратора.
– Преподавате над 43 г. – 10 години в училище, после в университет. От кога трябва да започне обучението по реторика?
– Преподавателската ми практика доказва, че дарбите се проявяват в ранна възраст и младите хора трябва да бъдат подкрепени. Като учител по литература се занимавах и с деца поети – някои издадоха книги, други станаха прекрасни учители като Цветелина Маринова, Снежана Стефанова, журналисти – Сашка Александрова, Марин Бодаков (асистент в СУ), университетски преподавател Гергина Василева, поети Ивайло Иванов и Петко Теофилов, които рано си отидоха.
Всяка година работа със студентите във ВТУ завършва с публично състезание по красноречие. В часовете за упражнения правим беседи, дискусии и диспути – в ръководство за писане на речи са публикувани 80 обвинения и защити по значими дела в България. В „Съдебната аргументация“ са включени 40 речи на студенти от специалност право, написани по най-новите действителни казуси – Милен Цветков, Вероника Здравкова, Йоан Матев, Андреа от с. Галиче, катастрофата край Своге и др.
Речите показват, че главната цел на обучението по реторика е формирането на аргументативни умения за произнасяне на реч и за участие в спор. Цицерон казва „Законите може да изучиш, изкуството да доказваш и убеждаваш се учи цял живот“. Колко се цени умението да се доказва и убеждава показва фактът , че гърците и римляните имат богини на убеждението – съответно Пейто и Свада.
Студентите, с които работихме през последните 33 г., станаха успешни юристи, политици, политолози, психолози, учители и журналисти.
Голяма награда за мен е поканата през 2020 г. да преподавам реторика в Националния институт за правосъдието. Съвременните магистрати и политици трябва да следват идеала за съвършения оратор, утвърден през вековете – идеалният оратор е почтен човек, добродетелен, който владее силата на словото и владее истината. А количеството истина зависи от количеството гражданска смелост на личността. Затова съдбата на големите оратори не винаги е завидна. По заповед на политическите противници на Цицерон главата и ръцете му са отсечени и поставени на Форума. Заобиколен от македонски войници, Демостен поглъща отрова. Мартин Лутър Кинг произнася „Имам една мечта“ през 1963 г. пред 25 000 души, а през 1968 г. го убива снайперист.
– Защо днес политиците ни не си правят труда да доказват и убеждават, а се нападат брутално и не могат да стигнат до нормален диалог?
– Според Сократово-Платоновият възглед за агументацията философите (изучаващи съществуването, мисленето, познанието, истината и справедливостта) трябва да управляват държавите, а софистите (софизъм в смисъл на „неправилно разсъждение, умишлено съставено така, че да подведе противника“) са „бърборковци“ (Платон). Борбата между истината и квази аргументацията на софистите продължава във всички векове. Софистическата реторика е най-доброто оръжие за постигането на власт и на материални придобивки. Но се случва целите и обстоятелствата да принудят понякога коректния човек да бъде демагог.
Софистите съветват: когато доводите са слаби, да се казват на висок тон. Красноречието на ораторите, които „лаят“, а не говорят (по Цицерон) още в Рим се определя като „кучешко“ красноречие.
Винаги е имало и ще има такива оратори – в парламента, по площадите, в съдилищата и академиите.
– Дайте пример за добри оратори у нас.
– В недалечното ни минало това са Георги Кирков- Майстора и Никола Генадиев. Всеки съвременен политически лидер е възприеман като добър оратор най-вече от симпатизантите си. Такъв е Трифонов за „Има такъв народ“, Борисов за ГЕРБ, Нинова за БСП, Доган за ДПС, Сидеров за „Атака“ и др. Но и Хитлер е бил оценяван от привържениците си като отличен оратор.
На парламентарната трибуна днес се отличават речите на Татяна Дончева, Мая Манолова и Христо Иванов.
Ема Иванова
Дъщеря ми Биляна Борисова учи археология във ВТУ и в университета „Комплтенсе“ в Мадрид. После стана дизайнер на шапки. Работи за модната къща „Луеве“. Актрисата Жулиет Бинош носи 3 шапки на Биляна във филма „Никой не иска нощта“, който взе 4 награди на Испанската филмова академия, сред които и първа награда за костюми и шапки. Шапки на Биляна често се публикуват и във „Вог“.
Нося нейни шапки, защото са стилни. У нас този аксесоар се вижда рядко. Според Биляна най-хубавата шапка е тази, която те прави различна.
Облечени в тоги, бъдещите юристи демонстрират своите умения за произнасяне на реч, въздействие върху аудиторията , умение да убеждават, амбициозност и решимост да отстояват позициите си
Интерпретацията на Нюрнбергския процес
Всяка година студентите прависти пресъздават Нюрнбергския процес (1945-1946) – съдебните дела срещу държавни лица, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Студентите влизат в роли на прокурори, адвокати и съдии. Прокурорите използват автентичните речи на обвинителите на процеса Робърт Джаксън, Хартли Шоукрос и Роман Руденко. Защитите на подсъдимите младите колеги подготвят самостоятелно. Убедително отстояват защитните си тези, затова някои от речите са публикувани в „Съдебната аргументация“. Бъдещите прокурори, адвокати и съдии демонстрират умение да говорят, да контактуват с поглед, жестове и интонация с аудиторията.
Дъщеря и майка – Биляна Борисова и Мариета Ботева
