Само демагогията е повече, иначе получаваме пак от същото

Имате думата

Преди откриването на сегашната кампания за избор на президент написах писмо до Илиана Йотова. Отговорът, който получих от нейната администрация, беше: „Уважаеми г-н Чифудов, президентът не се занимава с тези въпроси.“

А кои бяха тези въпроси? В писмото си до г-жа Йотова бях писал, че през 2022 г. имаше служебен кабинет с премиер Гълъб Донев, съставен от президента Румен Радев. Същата година от 1 октомври беше направено преизчисление по модифицираното Швейцарско правило. Но не всички получиха увеличение по него. По-късно, при реформите през 2022 г., се говореше за масово увеличение, но истината е, че отново не всички възрастни хора усетиха в джобовете си реално покачване. Над половината български пенсионери не усетиха и лев отгоре. Още тогава милиарди левове, които трябваше да отидат за хората, останаха в бюджета.

И какво се случва сега с прогнозните увеличения? За 2026 г. се отчете ръст от близо 7% на пенсиите, а за 2027 г. се планират още около 8%. Общо за двете години пенсиите ще се вдигнат на хартия с около 15-16%. На пръв поглед изглежда добре, но нека погледнем официалния праг на бедност, който държавата сама определя. За 2026 г. този праг е 764 лева (около 390 евро), а за 2027 г. правителството го вдига на 866 лева (443 евро) – скок с цели 13.4% наведнъж само за една година! И тук лъсва голямата несправедливост: прагът на бедност се вдига със 102 лева нагоре, а минималната пенсия за същия период ще нарасне с едва четиридесетина лева. Ето как държавата с всеки изминал ден прави пенсионерите все по-бедни.

Другата болна тема е т.нар. „безплатно“ саниране. Само ти взимат парите, а накрая нито санират, нито връщат средствата. Морално ли е след всичко това управляващите да искат тези излъгани хора да гласуват за тях? Къде бяха депутатите в парламента, които не отрониха нито дума за тази крещяща несправедливост? Народът бива краден и лъган, а те си мълчат. Народът изрита едно некадърно правителство, а сега същите тези министри отново седят в парламента. И кой пое отговорност за провалите им? Никой. Всичко пак легна върху гърба на обикновения човек.

Атанас Чифудов, Стара Загора