Конференция за учителя от Русе, описал природата на Северна България

Русе отбеляза 160 г. от рождението и 100 г. от смъртта на естествоизпитателя Васил Ковачев (1866-1926) с национална научна конференция. Ковачев е един от малкото учени, работили в Северна България, с приноси в зоологията и ботаниката.

Роден е на 1.I.1866 г. в Русе. Следва естествени науки в Одеса. Учителства във Велико Търново, в Русе, София, Пловдив, Хасково и Кюстендил.

До 1905 г. изучава флората на Северна България и публикува 12 статии, сред които „Материали по флората на Русенски окръг“ с около 800 растения. След това се посвещава на фауната и създава зоологическа сбирка към гимназията. Интересува се и от палеонтология: през 1895 г. пише в сп. „Природа“ за мамутски кости. Най-голям е приносът му в гръбначната фаунистика: трудове за херпетологичната (земноводни и влечуги), ихтиологичната (риби и др. водни гръбначни) и бозайната фауна на България, общо 24 зоологически публикации. Поддържа връзки с видни учени като Иван Урумов, Йозеф Веленовски (Прага), Григорий Антипа (Букурещ) и Кнуд Андерсен (Лондон).

Хербарият на Ковачев (781 вида) и част от зоологическата му сбирка се пазят в музея в Русе, а образци от дейността му са показани в Екомузея с аквариум.

 Проф. Йозеф Веленовски кръщава на Васил Ковачев растението Ковачев зановец – рядък български ендемит, включен в Червената книга