На чичко доктор, който ми спаси живота!

Читателски писма! Колко пъти сме намирали в тях отговор на много въпроси. Затова не се подвоумих. За Деня на лекаря се обърнах за съдействие към писмата на спасените хора. И събрах от тях наниз от жълтици. Те имат различни автори и идват от различни адреси. Разказаните събития често си приличат, та нали навсякъде болестите носят една и съща беда. Случва се да се повтарят и имената на лекарите. Често се повтаря например името на проф. Атанас Кехайов. Ето какво пише Станка Карабожкова от София: „…Изнесена е само малка истина от хуманните дела на колектива, ръководен от проф. Кехайов. По време на лечението ми видях и много чужденци да стоят пред неговия кабинет, чакайки го като сигурен спасител от страдания…”

Често се повтарят и имената на завеждащия II-Б хирургия от Висшия военно-медицински институт проф. Йовчо Топалов и на неговите сътрудници лекарите Хаджиев и Стоянов.

Редовете на признателност са като цветята: „Заболях внезапно – пише Ирина Карагочева от село Вършило, Бургаско. – Състоянието ми бе тежко, може би и безнадеждно. Бях приета по спешност в Окръжната болница в Бургас. Грижите на дежурния лекар д-р Б. Ганов запалиха искрица надежда у мен… Нямам думи, с които да изразя благодарността си към персонала на Второ вътрешно отделение. На вас аз правя дълбок поклон!”

„…Ако срещна Диоген – пише М. Димитрова от Добрич – да продължава да търси човеци, без колебание, с любов и признателност ще го изпратя при лекарите в нервното отделение на Окръжната болница. Няма по-добри хора от тях”. Подобни мисли споделя и Е. Камбурова от София за лекарите от Първа вътрешна клиника на Института по вътрешни болести проф. Ил. Томов, проф. Й. Белоев, доц. А. Калоянова, доц. А. Еленкова, д-р Г. Николов, д-р Св. Цолов.

Слова на благодарност и признание. Но до лекарите пристигат и други сърцеизлияния. Малцина са щастливците като завеждащият детската хирургия при института „Пирогов” доц. Димо Арнаудов, който има сбирка от снимки, напомнящи му за спасените малки деца. Това са оперираните в клиниката Антонио и Дончо от Перник, Маринчо от Смядово, а малката Росица за първи път е написала с неуверените си ръце: „На чичко Доктор, който ми спаси живота!”

Още един щастлив притежател на подобна сбирка познавах. Той имаше колекция от илюстровани картички, прелетели по цялата страна, но почти с еднакъв текст: „Благодари ви, докторе!” Една картичка пък, написана с неуверен детски почерк: „Честита пролет, чичко Дереджан!”

– Това е Златомир – ми каза доцент Дериджан. Трудно беше с него. Диагнозата – голямо стеснение на аортата. Оперирахме го с доц. Димо Арнаудов. Но настъпилите усложнения – чревните кръвоносни съдове на детето се запушиха. Отново операция.“

Колко смелост и вяра трябва да притежава човек, за да разтвори коремната страна на едно полуживо дете и да оперира червата му! Един ден сърцето на детето спира. Бързина и решителност, голямо умение са нужни сега. Болничната стая става операционна зала, болничното легло – операционна маса. Двамата опитни специалисти бързо разтварят гръдния кош на детето и започват директен масаж на сърцето. Минават минути – бавни и мъчителни. Най-сетне измъченото сърчице тупва и започва да пулсира.

Двамата лекари излизат в коридора. Една майка с изплакани очи обръща поглед към тях. Този ден за тях е празник – празник на надеждата!

Мирка Радева – магазинерка от Перник: „От три дни сме в болницата. Детето ми беше много зле. Спасиха го д-р К. Шапкарева и д-р Ж. Желев. Благодаря им!“

И между майките една баба – Василка Кръстева от Пазарджик: „Ако не бяхме дошли в болницата, внучката ми можеше да загине. Сега вече лекарите ни дадоха надежда. Как да им благодарим?!“

А защо – ще запитате вие – се зарових в моите стари архиви? Защото 19 октомври е Ден на българския лекар – лечител, а не едноличен търговец.

Д-р Гео Нешев