Как неволно станах пророк

С интерес гледах значимото събитие по телевизията – предаването на тленните останки на нашия средновековен цар Самуил от правителството на Гърция на България. Както и мирните добросъседски отношения между двете страни. При тая гледка се развълнувах и просълзих. Спомних си за времето на Студената война, когато гърците бяха лошите – нашите врагове, а ние добрите.

През 1954 г. влязох в казармата, където изкарах три години. Първо в София като новобранец, след това в Русе в противовъздушна батарея, пазеща новопостроения Дунав мост. Завърших школата за шофьори в Стара Загора и отново се завърнах в поделението в Русе. Всички шофьори от батареята ни събраха в транспортна рота.

Веднъж на един сутрешен развод през 1956 г. капитан Стоянов ни разясняваше, че вече в Съветския съюз е създадена МБР (междуконтинентална балистична ракета) и ако сега нашите врагове гърците решат да ни нападнат и заробят, ние ще ги унищожим. И като завърши политагитацията си, попита има ли въпроси. Аз се осмелих и казах: Те, гърците, няма да ни заробят, а ще ни освободят. Казах го по инерция. Всички в ротата се засмяха. Капитанът беше добър човек и нищо лошо не последва за мен. Но днес благодаря на Господ, че доживях да видя как моята притча се е сбъднала. Амин!

Кольо Видев Манолов